Общо 58 депутати от парламентарните групи на ПП-ДБ, АПС и МЕЧ оспориха в Конституционния съд избора на Борислав Божинов за председател на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), на Силвия Къдрева - за зам.-председател на Сметната палата, както и на бившия служебен премиер Димитър Главчев - за председател на Сметната палата. Народните представители настояват изборът за това кой да заеме позициите, осъществен от парламента, да бъде обявен за противоконституционен.
Още: КС се произнесе могат ли да се отнемат колите на пияни и дрогирани шофьори
Мотивите за избор на Борислав Божинов: няма опит с лични данни
Борислав Божинов бе избран за ръководител на КЗЛД на 9 май 2025 г., но според жалбоподателите това е станало "в пряко нарушение на пряко приложимо право на Европейския съюз". Цитира се Регламент 679 на ЕС от 2016 г., който се прилага задължително във всички страни членки на съюза и изисква в националните надзорни органи по защита на личните данни да бъдат назначавани лица, които имат необходимите квалификации, опит и умения, преимуществено в областта на защита на личните данни. Също така се изисква да имат опит в управлението на човешки и публични финансови ресурси, "каквито избраният за председател на КЗЛД не притежава", твърдят от ПП-ДБ, АПС и МЕЧ.
Името на Божинов попадна под светлината на прожекторите по време на изслушването му в парламента, преди да бъде избран на поста. През април депутатът от "Продължаваме промяната - Демократична България" Божидар Божанов го постави в серия от неудобни ситуации, а Божинов мълчеше, даваше неразбираеми отговори и търсеше спасение от изпитващите го депутати: Официално: Технически неграмотен полицай оглави Комисията за личните данни (ВИДЕО).
"Управленският опит на Божинов е на ниво ръководител на група в МВР с до двама служители, а професионалният му опит в областта на личните данни е едномесечен курс", посочват жалбоподателите до Конституционния съд.
Снимка: БГНЕС
Само че Народното събрание още с приетите правила е нарушило тези изисквания на закона, като "съзнателно не ги е включило в критериите за предложения и избор на КЗЛД", казват още депутатите в писмото си до КС. Не са представени и доказателства за професионална експертиза, академична или практическа дейност на Борислав Божинов в областта на личните данни, "което се отнася до голяма степен и за останалите трима кандидати за членове на КЗЛД, предложени от Министерския съвет". А това поставя под съмнение независимостта и капацитета на КЗЛД да изпълнява ефективно функциите и правомощията си на национален надзорен орган за защита на личните данни, допълват народните представители.
Още: ПП-ДБ подадоха сигнал срещу Главчев: Според тях е в конфликт на интереси
ПП-ДБ, АПС и МЕЧ: Силвия Къдрева не може да е зам.-председател на Сметната палата
Изборът на Силвия Къдрева за зам.-председател на Сметната палата стана на 16 май, но и той е противоконституционен, твърдят жалбоподателите. Причината - изборът, направен от парламента, е "в противоречие с принципа на правовата държава и върховенството на правото".
Още: Бивш депутат от "Атака" вече е възможен вариант за служебен премиер
"Къдрева не отговаря на изискванията за професионален опит и компетентност, предвидени в Закона за сметната палата. А липсата на професионален опит в областта на публичните финанси, одита и контрола поставя под въпрос независимостта и ефективността на надзорния орган", пише в писмото на ПП-ДБ, АПС и МЕЧ.
Тя има завършено полувисше образование в специалност “Библиотечно-информационни науки”, с 3-годишен курс на обучение. За този пост обаче се изисква диплома за магистър, каквато тя не е представила в парламента.
Освен това в Сметната палата Къдрева е заемала позиции не като одитор, а в дирекции, занимаващи се с административни, регистърни и контролно-декларационни функции. Правомощията ѝ в Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) са се съсредоточили в това да отговаря за имуществените декларации и конфликт на интереси — област, която попада в антикорупционната, а не във финансовата или одитната сфера. "Оттук може да се направи изводът, че дейността ѝ не покрива критерия за стаж в „одит, счетоводство, финанси, финансов контрол или финансово право“, което прави част от опита ѝ юридически ирелевантен според целите на Закона за Сметната палата", гласи жалбата до КС.
Още: Сметната палата похарчи 1 млн. лв. за мощни хибридни коли
"Дори престоят ѝ в Сметната палата не е бил като одитор по смисъла на Закона за независимия финансов одит. Оттук може да се заключи, че дори да е била назначена в институции с контролни функции, дейността ѝ не съвпада с функционалното съдържание на изискуемия стаж. Формален престой в институция обаче не може да замести реален професионален опит в одита или финансите", посочват от ПП-ДБ, МЕЧ и АПС.
Снимка: БГНЕС
Искане и срещу Главчев
В същата жалба до Конституционния съд се отправя и искане за обявяване на несъвместимост на Димитър Главчев като председател на Сметната палата, което прави неговия избор "незаконен и противоконституционен".
През пролетта на 2024 г. Главчев бе избран за служебен министър-председател, като пое и функциите на външен министър, а след приключване мандата на служебния кабинет, на 16 януари 2025 г., се върна на предишната си длъжност - председател на Сметната палата. Но според Закона за Сметната палата председателят не може да е бил министър в предходните 3 години, посочват депутатите.
"Освен това съществува потенциален риск от институционален конфликт на интереси и опасна взаимозависимост, защото КПКОНПИ – органът, в който Силвия Къдрева е действащ член към момента на избора ѝ на зам.-председател на Сметната палата, е дал положително становище за правото на Димитър Главчев да заеме длъжността председател на Сметната палата въпреки наличието на сериозни основания за несъвместимост поради предишната му длъжност на външен министър в собствен служебен кабинет. Налага се изводът за институционален конфликт на интереси. Къдрева е участвала във формиране на позиция за легитимността на Главчев, от която директно се е възползвала, тъй като Главчев я назначава (или ръководи нейното назначение) като свой заместник", завършва писмото на депутатите до КС.
Още: Главчев не е взимал заплата за длъжността външен министър
Според промените в Конституцията зам.-председателят на Сметната палата и председателят на институцията са потенциални служебни премиери.
