Осем е числото на безкрайността, обърнем ли го хоризонтално и сме готови. Дотук събитията добре следват символиката - 8 джуджета, 8 фирми и 8 порции в една безкрайна въртележка.
Може би е редно българската църква да добави осми смъртен грях за територията на страната - примирението.
Примирението с една ненормална държава, парадоксална в своите действия, закони и идеали.
Нашата способност да свикваме с всичко е нашият бич, не е талант. Благодаряние на нея сме проспали пет века, благодарение на нея търпим нетърпимото ежедневно.
Както няма държава, така няма и гражданско общество - ако имаше, щяхме да сме на улицата да протестираме, щяхме да сме бесни.
Но ние не сме бесни, щото сме свикнали - тука е така, все пак живеем в Бъглария.
Не, мерси. България не е черна дупка, нито измерение, в което всички правила се огъват безнаказано.
Край на примирението, време е за промяна.
Предишна
