През изминалата седмица темата за Националната служба за охрана (НСО) се превърна от въпрос на национална сигурност в основно бойно поле между парламентарните сили. Докато държавата се опитва да намери изход от поредната политическа криза, въпросът „кой, защо и на каква цена се охранява“ разпали нови разделителни линии в Народното събрание и между институциите.
Епицентърът на спора: Случаят „Пеевски“
Въпреки че темата за НСО е хронична, новият епизод бе провокиран от засиленото присъствие на гардове около ключови политически фигури в контекста на вътрешнопартийни разцепления. Основният сблъсък се фокусира върху лидера на „ДПС – Ново начало“ Делян Пеевски.
След като през седмицата изтекоха информации за промени в степента на застрашеност на определени лица, в кулоарите на парламента се заговори за „политическа употреба на службата“. Опозиционни партии и част от коалиционните партньори поставиха въпроса дали НСО не се използва като символ на власт и статус, вместо като професионален орган за защита при реална заплаха.
ОЩЕ: На комисия: Пада охраната на Борисов, Пеевски и всички депутати
Законодателната офанзива: Кой има право на „буркан“?
През последните дни в деловодството на Народното събрание бяха внесени предложения за спешни промени в Закона за НСО. Основните акценти в тях са:
Свиване на кръга от охранявани лица: Предлага се само „Големите трима“ (президент, премиер, председател на НС) да ползват пълна денонощна охрана.
Премахване на специализирания транспорт: Споровете се разгоряха около това дали депутати, които заемат постове като заместник-председатели на НС или шефове на комисии, трябва да ползват държавни лимузини и шофьори от службата.
Прозрачност на комисията по застрашеност: В момента решенията кой е застрашен се взимат от комисия, включваща шефа на НСО, председателя на ДАНС и главния секретар на МВР. Политици настояват за по-ясни критерии и механизъм за граждански или парламентарен контрол върху тези решения.
Институционалната война: „Дондуков“ 1 срещу „Дондуков“ 2
Конфликтът за НСО отново извади на преден план напрежението между Президентството и Парламента. Тъй като службата е под прекия контрол на държавния глава, в парламентарните кулоари се чуха обвинения, че президентът Румен Радев използва НСО като инструмент за влияние.
От своя страна, от Президентството отговориха остро, определяйки опитите за законодателни промени като „политически реваншизъм“, който цели да отслаби службите за сигурност в момент на геополитическа нестабилност. „Сигурността на държавните институции не може да бъде заложник на лични вражди“, коментираха от „Дондуков“ 2.
Цената на сигурността
В контекста на бюджетните дебати за 2026 г., темата за финансовата издръжка на НСО също не беше подмината. Граждански организации и икономисти напомниха, че бюджетът на службата се увеличава всяка година, надхвърляйки 60-70 млн. лева. Въпросът, който политиците си подхвърляха в пленарната зала, беше: „Колко болнични легла или училищни автобуса струва охраната на политик, който се страхува от народната любов?“
Експертното мнение
Бивши шефове на службата, потърсени за коментар през седмицата, бяха единодушни в едно: НСО трябва да бъде деполитизирана. Според тях професионализмът на гардовете е на световно ниво, но имиджът на службата страда заради политическите назначения по върховете и неяснотата около „специалните клиенти“.
Какво предстои?
Следващата седмица се очаква да бъде решаваща. Комисията по вътрешен ред и сигурност ще разгледа внесените законопроекти. Очертава се тежък сблъсък, в който ще стане ясно дали НСО ще остане „престижен таксиметров превозвач за властта“, или ще се върне към основната си функция – да пази националната сигурност чрез охрана на легитимните представители на държавността.
ОЩЕ: "На Борисов му треперят мартинките": ГЕРБ се отказа бързо да сваля охраната на Пеевски
