След остри спорове в пленарната зала управляващото мнозинство прокара промени в правилника на Народното събрание, с които значително се затягат условията за създаване на временни парламентарни комисии. Новите текстове предвиждат за подобно предложение вече да са необходими подписите на минимум 48 депутати.
Досега беше достатъчно искането да идва от една парламентарна група, независимо от числеността ѝ. След промените единствено парламентарната група на ПБ, свързвана с президента Румен Радев, ще може самостоятелно да инициира временна комисия, тъй като останалите формации поотделно разполагат с по-малко народни представители.
От мнозинството защитиха промяната с аргумента, че така опозицията ще бъде принудена да търси общи позиции и координация помежду си. Според критиците обаче това е ограничаване на един от инструментите за парламентарен контрол. Още: Депутатите няма да излизат във ваканции по време на предизборни кампании
Първоначално управляващите искаха да запазят правото председателят на парламента еднолично да предлага създаването на временни комисии. От опозицията реагираха остро и напомниха, че настоящият председател Михаела Доцова е излъчена именно от ПБ. В крайна сметка мнозинството се отказа от тази идея и правомощието отпадна.
Атанас Славов от ДБ заяви, че временните комисии са важен механизъм за контрол върху властта и предупреди, че с новите текстове управляващите фактически въвеждат забранителен режим. От своя страна председателят на групата на ПБ Петър Витанов отхвърли обвиненията и заяви, че мнозинството не отнема права, а очаква опозицията „да търси диалог със самата себе си“. По думите му временните комисии често се превръщат в „политически спектакъл“ и средство за „замърсяване на парламентарния дебат“.
Още промени
Освен промените за временните комисии, депутатите приеха и серия други изменения в парламентарния правилник. Още: Вълна от надежда: Новото правителство тръгва с висок кредит на доверие и оптимизъм за икономиката
Отпада досегашната практика Народното събрание да прекъсва работа по време на предизборна кампания до свикването на нов парламент.
Председателят на парламента вече ще има право едновременно да води заседанието и да участва в дебатите в пленарната зала - нещо, което досега беше забранено. Според управляващите това ще улесни работата на парламента, а според опозицията подкопава безпристрастността на председателя.
Премахва се и задължението веднъж месечно председателят на Народното събрание да провежда координационна среща с ръководителите на постоянните комисии.
Комисията по конституционни и правни въпроси вече ще бъде само комисия по правни въпроси. От опозицията разчетоха това като знак, че парламентът няма намерение да се занимава с конституционни промени.
Още: След оставката на Сарафов: ГЕРБ са готови да участват в мнозинство за ВСС (ВИДЕО)
Закрива се и самостоятелната комисия по демографската политика, децата и семейството, като темата за демографията преминава към комисията по труда и социалната политика. От ПБ обясниха, че демографията е „хоризонтална политика“, която засяга всички ресори, докато опозицията предупреди, че проблемът изисква специален фокус и координирани действия.
Промени има и в икономическата комисия, която вече ще носи името комисия по икономическа политика, инвестиции и индустрия.
Намалява се и максималният брой на заместник-председателите на парламентарните комисии - от четирима на трима.
Председателят на Народното събрание ще може в изключителни случаи да предлага точки в дневния ред без предварително съгласуване с председателския съвет. Още: От младежите на ГЕРБ, през прокуждане от БСП, до "Радеви са му кумове": Лидерът зад промените в правилника на НС според Теодор Славев
Опозицията губи и възможността да предлага изслушвания в първата сряда на месеца.
С приетите текстове се забраняват и коментарите по декларации, направени от парламентарната трибуна. Идеята е на "Възраждане", а впоследствие беше подкрепена и от ПБ.
Промяна има и за главния секретар на Народното събрание. За поста вече няма да се изисква юридическо образование и правоспособност, а само магистърска степен, независимо от специалността. Според управляващите ръководенето на парламентарната администрация не налага задължително юридическа квалификация.
