Управляващите, с активната подкрепа на "Възраждане", отвориха нов фронт за промени в изборните правила, като изненадващо свикаха извънредно заседание на парламентарната правна комисия и ограничиха броя на секциите за гласуване извън Европейския съюз.
По предложение на "Възраждане" беше прието секциите в държави извън ЕС да бъдат сведени до максимум 20, без да се броят тези в дипломатическите мисии и консулствата. Мярката беше прокарана, след като основният пакет промени в Изборния кодекс, включващ и въвеждането на т.нар. скенери, се оказа блокиран заради липса на кворум и вътрешни противоречия в управляващото мнозинство. Така управляващите и партията на Костадин Костадинов на практика потърсиха обходен път, за да наложат част от спорните текстове.
Решението засяга пряко българските граждани в Турция, Великобритания, САЩ, Канада, Австралия и други държави извън ЕС. Най-силно отражение обаче се очаква върху вота в Турция, откъдето на последните избори най-много гласове получи "Алианс за права и свободи" на Ахмед Доган. Именно ограничаването на депутатските мандати, печелени с гласове от Турция, е основната цел на "Възраждане", според критиците на промените. Още: Как ще се изчистят "мъртвите души" от избирателните списъци: НСИ с коментар
Предложението беше одобрено в правната комисия с 10 гласа "за" - от "Възраждане", ГЕРБ и ИТН. "Против" гласуваха представителите на "Продължаваме промяната - Демократична България" и "ДПС - Ново начало", а БСП и МЕЧ се въздържаха. Очаква се законопроектът да влезе за първо четене в пленарната зала в най-кратък срок, като не е изключено между двете четения да бъдат добавени и други текстове.
Дебатът
От "Възраждане" защитиха инициативата с аргумента, че тя цели ограничаване на т.нар. етнически вот. Петър Петров заяви, че гласуването на хора, които не говорят български език, застрашава националната сигурност. Тезата му беше остро оспорена от опозицията. Надежда Йорданова от ПП-ДБ предупреди, че мярката ограничава конституционното право на български граждани да гласуват и ще принуди много хора да пътуват стотици километри до най-близката секция. "Този законопроект е в услуга на "ДПС - Ново начало" и наказателна акция срещу тези, които не ги подкрепиха на предните избори", заяви тя.
Явор Хайтов от "Алианс за права и свободи" определи предложението като антибългарско и припомни, че прекрояването на Изборния кодекс непосредствено преди избори противоречи на всички международни препоръки. "България е там, където има и един българин", подчерта той. Още: Скенерите скараха предизборно партньорите: Уплашиха се от промени през нощта
Дебатът се разви на фона на сериозно напрежение около самото свикване на правната комисия. Йорданова обяви, че извънредното заседание е насрочено в 13:52 ч. с една-единствена точка – законопроекта на "Възраждане" от 22 януари. Според правилника комисията може да заседава извънредно по искане на една трета от членовете си, а впоследствие стана ясно, че един от подписите е бил оттеглен. Въпреки това председателят на комисията Анна Александрова от ГЕРБ заяви, че има право да свиква заседание по всяко време.
"В услуга на Пеевски"
Стигна се до остри спорове и взаимни обвинения. Лидерът на МЕЧ Радостин Василев обвини "Възраждане", че обслужва интересите на ГЕРБ и санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски, с цел да се ограничат гласовете за партията на Доган от Турция. Надежда Йорданова поиска проверка на кворума, но такъв беше осигурен с присъствието на депутати от ГЕРБ, "Възраждане", ДПС, ИТН и БСП. Още: Ясни са имената на депутатите от мнозинството, които блокираха спорния Изборен кодекс
В крайна сметка в дневния ред на комисията бяха включени както законопроектът на "Възраждане" за секциите в чужбина, така и предложението на ПП-ДБ за възстановяване на пълната функционалност на машинното гласуване. Текстовете на ПП-ДБ обаче бяха отхвърлени, а ограничаването на секциите извън ЕС беше одобрено и придвижено напред.
