10 алтернативи на руските енергийни доставки

Ето няколко качествени алтернативи на руските зависимости, които да запълнят енергийния ни микс, ако ни спрат кранчето или сами си го спрем.

1. Да купим рубли. Никой не ги иска, а горят. Само да не ни ги дадат на монети, че си имаме достатъчно копейкин на главата.

2. Да почнем пак да внасяме италиански боклук за горене. Ако сме спирали изобщо с тази практика. А пък сигурно и други съюзни държави в тия кризисни времена биха ни помогнали с отпадъците си.

3. Компостиране. Имаме напредничаво правителство, което сигурно с охота би направило био-органик предприятие за компостиране на хранителни и фуражни отпадъци, от което ще получим чернозем и метан.

4. Зайци. Зайците, също като хамстерите, обичат да се въртят в колело. С едно динамо енергията от тази им дейност може да се превръща в електричество. Просто ни трябват страшно много зайци, а пък те се множат бързо, така че ако почнем сега с 1000 заека, за летния пик на ползване на климатици, ще имаме милиарди зайци. А и зайчарник вече си имаме.

5. Вятърни мелници. Да, не е някаква иновация, но ако така или иначе ще го духаме, може да впрегнем дейността си, за да си върнем малко от вложената енергия.

6. Специални ръкавици, трансформиращи движението на пръстите в енергия. Българите прекарват 83% от деня си, спорейки във Facebook, а вложената енергия се прахосва в генериране на колосална тъпота. Ако кинетичните ръкавици станат реалност, ще бъдем минимум Холандия на Балканите.

7. Да крадем от комшиите. Ако всеки краде ток от комшията си, ще е безплатен, независимо каква му е цената. Ако всички се разберем да крадем един от друг, то това ще е икономическо перпетуум мобиле.

8. Да събудим Витоша. Да я разчовъркаме с клечка и да събудим затихналия вулкан. Топлината от лавата ще може да ни топли зимата, а да се ползва за огромни чевермета и зиморничавите хора ще могат да се плацикат вътре, вместо да пускат термостата на 30° по Целзий.

9. Багерите по Черноморието да свършат най-после нещо смислено. Вместо подпорни стени и кичозни газобетонени хотели, може да бъдат впрегнати да разчепкат морето за газови и нефтени залежи. Най-малкото да оберат утаения с годините мазут.

10. Да сипем догоре последния бензин и да отидем да живеем насам-натам. Какво ни задържа тук и без това, меко казано не се понасяме помежду си, наакали сме си природата, забравили сме си историята.

Автор: Самуил Петканов, Прас-Прес