Притегателната мощ на нищото

Доколкото разбирам, страната ни е отделила близо 7 милиона лева за това изложение и според мнозина сме се представили напълно адекватно в контекста на управлението на ГЕРБ. Други смятат, че това не съответства на способността ни да се излагаме качествено и можем много по-добре. Лично за мен сумата не бива да е обект на дискутиране. Трябва веднъж завинаги да се научим, че парите нямат значение, особено ако ги имаш някак си. Забележките ми са чисто концептуални.

Мускалчета с розово масло, мокет с азбуката ни и снимки на известни българи – това представлявал към днешна дата нашият павилион. Не разбрах кого точно показват фотографиите, надявам се да включват Христо Стоичков и Димитър Рачков – двама от сънародниците ни, които ежедневно виждаме навсякъде, а и светът добре познава. Що се отнася до останалите артефакти – те със сигурност имат своето запазено място в паметта и традициите ни. И все пак доста хора бързат да кажат, че всичко това е едно голямо нищо. Тук съм длъжен да опонирам. Проблемът е, че всъщност е малко нещо. Иначе концепцията за Голямо нищо е много по-интригуваща и артистично издържана.

Виждате ли, България не е това, което ние показваме на света, а онова, което той избира да види. Но как бихме могли да знаем кое е то, след като се втренчваме в пъпа си. Каквото и да сложим на тезгяха и по витрините, все няма да е достатъчно. Затова трикът е да не слагаме нищо. Точно така – абсолютно нищо! Нека павилионът ни на ЕКСПОТО да бъде едно уютно празно пространство с възможност да си довлечеш каквото решиш. Така самият свят ще участва в културното ни подреждане, както го прави и в момента.

Последвайте ме във виртуалната разходка. Влизаме в павилиона и там е празно. Но не чак толкова празно, че да трябва да си въобразяваме несъществуващи неща. Като в приказката Новите дрехи на царя или ПП Продължаваме промяната. Празно е като в склад. Празно, но пълно откъм очакване и квадратура. После някой донася нещо и го показва за кратко – план за суперкомпютър, диплома от Харвард, завод на Фолксваген. След това го скриваме. Кой видял – видял. Останалите ще трябва да почакат, ако искат да ни усетят. Чудесата на България са в тяхната краткосрочност, като при илюзионистите. Така в павилионът ни постоянно няма да има нищо, но временно ще е имало какво ли не. Например ако бяхте дошли вчера, щяхте да видите македонски космонавт и дори съдебна реформа. Днес има отломки от древната магистрала “Хемус”, започната още от хан Аспарух. Утре и нея пак няма да я има. Следите ли мисълта ми? Всеки ден – нещо ново и абстрактно ще се появява, после ще изчезва. Иначе пространството ще е постоянно празно, но с потенциал. Все пак ние сме хора с идеи, които просто не остават твърде дълго на едно място и затова се поражда мнимо усещане за празнота. Но всяко Голямо нищо е и Голяма възможност там да има нещо.

Моля, нека арт-концепцията ми бъде взета предвид от новия министър на културата и когато и където да е новото световно изложение с наше участие, да ми бъде поверено изпълнението на Голямото нищо. Ще струва съвсем малко под 7 милиона лева с разумен кешбек! Разумна цена за всяка нова надежда, не мислите ли?

Автор: Драго Симеонов, Прас-Прес