На 3 март 1878 година около 17:00 часа следобед, в малкото градче Сан Стефано е сключен предварителен мирен договор между Руската и Османската империя.
Още: Почина съпругът на княгиня Мария Луиза Българска
Още: Плаж или планина? Времето утре - 2 юли 2025 г.
Договор, който не само слага край на Руско-турската война, но и урежда, макар неокончателно, обособяването на Третата българска държава.
Договорът предвижда създаването на автономно, трибутарно княжество България с християнско правителство и правото да има войска.
Всяка година на 3-ти март десетки хиляди българи се събират пред "Паметника на свободата", за да честват националния ни празник. Но каква всъщност е историята зад този паметник, кой го е построил и каква е неговата символика? ОЩЕ: Паметникът на Шипка с вход свободен на 3-ти март
Още: След дълго боледуване почина известна българска журналистка
Още: Специалните сили на България и САЩ симулираха рейдове срещу потенциален враг (СНИМКИ)
Историята на паметника
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Чистят тръба в тунел “Топли дол“, има промени в движението
Още: Причините, поради които деца попадат в приемни семейства: Проучване
Историята на "Паметника на свободата" е интересна, но и малко позната. Построен с решение на Учредителното Народно събрание, този уникален монумент носи в себе си дълбока символика.
През 1879 г. първите български народни представители обсъждат идеята за монумент, изразяващ благодарност към тези, които са жертвали живота си за освобождението на България.
По време на дебата е отправено предложение монументът да бъде издигнат на билото на Стара планина, за да символизира току-що приключилата Руско-турска война и хилядите жертви от боевете в шипченския проход.
Още: Всички да разберат за бедствието: Държавата подменя сирените
Още: Само на 59 г. почина директорът на УМБАЛ Бургас доц. Бойко Миразчийски
Идеята е приета, но Петко Славейков, тогава депутат в Учредителното събрание, предлага паметникът да бъде издигнат не на връх "Шипка", а на близкия до него връх "Свети Никола".
Целта е монументът да бъде издигнат нависоко, за да бъде видим от двете страни на планината. Причината за това е влезлият в сила Берлински договор, който разделя българската държава.
През 1922 г., след Първата световна война, започва строежът на паметника, известен като "Ветеран". Атанас Донков и Александър Андреев са авторите на проекта, а емблематичният лъв е дело на Кирил Шиваров.
Строителството е предизвикателно поради тежките климатични условия и влагата, което кара много от строителните бригади да се откажат.
През 1927 година в строителството на паметника се включва Пеньо Атанасов Колев, известен под прякора Пеньо Бомбето, който доизгражда "Паметника на свободата", заедно със своята бригада.
Повече за строителството на паметника и неговата символика - вижте в репортажа.
Автор: Александра Йошева
Оператор: Александър Долумджийски
Монтаж и постпродукция: Константин Ангелов
