Десетгодишен анализ разкрива ефектите от COVID-19 и показва, че 2024 г. бележи връщане към предпандемичните тенденции
Община Етрополе публикува първото по рода си десетгодишно здравно-демографско изследване за периода 2015–2024 г., което проследява тенденциите в населението, заболеваемостта и смъртността, включително влиянието на пандемията от COVID-19.
За разлика от стандартните институционални анализи, проучването, възложено от Общината, прави подробни сравнения на данните за Етрополе със седем други общини в Софийска област – Пирдоп, Златица, Челопеч, Мирково, Чавдар, както и общини без индустрия – Долна баня и Правец.
Презентацията бе представена от д-р Димитър Петров, бивш директор на НЗОК и старши експерт на Българския лекарски съюз, в присъствието на кмета инж. Владимир Александров, общински съветници и граждани. „До момента няма друга община в областта, а вероятно и в страната, която да е направила толкова детайлен анализ на здравето на жителите си“, заяви кметът Александров. Подобен анализ е правен за общините Пирдоп и Златица през 2014-2015 г.
Какво показват данните
Според анализа, показателите за заболеваемост и смъртност в Етрополе са сходни със средните стойности за Софийска област. Разликите са минимални и се обясняват основно с начина на събиране на информацията и с наличната медицинска инфраструктура.
Пандемията от COVID-19 оставя видим отпечатък върху здравния профил на жителите, което е глобална тенденция. Най-силно засегнати са заболяванията на дихателната и сърдечно-съдовата система, като ефектите се проявяват постепенно през следващите години. При онкологичните заболявания се наблюдава временно намаление на новите случаи през 2020–2021 г., вероятно заради ограничен достъп до профилактика и диагностика в периода на пандемията, последвано от компенсаторен ръст през 2023 г., който постепенно се нормализира през 2024 г.
Сред децата до 18 години заболеваемостта остава по-ниска в сравнение с други малки общини като Долна баня и Правец, което показва добри показатели за здравето на младото население.
Демография и население
За периода на анализа населението на Етрополе намалява, но с по-ниски темпове спрямо страната. Застаряването е умерено и се дължи по-скоро на увеличената средна продължителност на живота и намалената раждаемост. По време на пандемията се отчита лек спад на ражданията и повишение на смъртността, като през 2024 г. показателите се връщат към нормалните нива.
Любопитен факт е, че към края на 2024 г. при общопрактикуващите лекари са регистрирани над 12 000 здравноосигурени лица, въпреки че постоянното население на общината е малко над 10 400 души. „Това означава, че са записани и жители от други общини“, обяснява д-р Петров. Това завишава данните за регистрирани заболели, новозаболели и диспансеризирани пациенти, включително и при джипитата. След корекция на тези показатели около 17 %, стойностите стават още по-съпоставими със средните за областта.
Ключов извод
Един от основните изводи на анализа е, че в Етрополе няма специфични местни фактори, които да увеличават смъртността. Здравният профил на жителите остава равен на средните показатели за Софийска област и за съпоставимите малки общини.
Проучването е резултат от политика на прозрачност в местното самоуправление и използва данни от НСИ, РЗИ, НЗОК и регистрите на общопрактикуващите лекари. То служи не само като инструмент за информиране на обществото, но и като модел как местната власт може да използва собствени аналитични ресурси за превенция и инициативи за здравеопазване.
