Домът на баба Тонка – свято място за борбите на българина за свобода (СНИМКИ)

Легендарната майка със своите петима синове и две дъщери, е вълнуващ пример на себеотрицание, героизъм и родолюбие в името на свободна България. Къщата музей "Баба Тонка" се намира на ул. „Баба Тонка“ №40“ и е открита на 2 юни 1958 г. по инициатива на ОК на БКП в дома на петия й син - Ботевия четник Никола Обретенов (1849-1939). В експозицията освен революционната дейност на националната героиня и нейното семейство е отразен и целият възрожденски процес в Русе и Русенския край през XVIII-XIX в. Описанията и снимките, с които започва експозицията на музея, запознават посетителите със стария Русчук, с неговото бурно икономическо, културно и военно развитие през XVIII и 70-те години на XIX в.

Русчук от това време е тясно свързан с опитите на турското правителство за реформи и през 1864 г. става център на Дунавския вилает, в пределите на който влизат Северна България, Добруджа, а на запад - София и Ниш. От изключително значение за икономическото процъфтяване на Русе било създаването на големи предприятия: първата печатница в българските земи (1865 г.), първата железопътна линия Русе - Варна (1866 г.) и др. Цялата реформаторска дейност на Мидхат паша и турските управници е насочена към укрепване устоите на загиващата Османска империя. Това води до влошаване положението на народа, до разоряването на голяма част от занаятчиите, средните и дребните търговци и до засилването на националноосвободителното движение в региона.

В това ни убеждават показаните в експозицията лични вещи: дрехи, оръжие, копие на знамето, извезано от Петрана Обретенова, факсимилета на писма до Баба Тонка от синовете й и от други революционери. Възпитава седемте си деца като пламенни борци против османската тирания. Най-големият й син Атанас укрива революционери и пренася оръжие. През 1868 г. Петър и Ангел се сражават в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Петър загива, а Ангел е заловен и изпратен на заточение в Мала Азия. Георги е убит в Сливенския балкан като помощник-апостол на Сливенския революционен окръг по време на Априлската епопея. Никола е помощник-апостол на Врачанския революционен окръг и участник в Ботевата чета. След разгрома й е изпратен на заточение. Връща се след Освобождението. Петрана - една от дъщерите, извезва знамето на Червеноводската чета през 1875 г., което през 1876 г. развяват и Ботевите четници. Анастасия пренася тайно оръжие от Румъния в дрехите си, а по-късно е съпруга на Захари Стоянов. Ценна реликва в експозицията е сабята на Г. С. Раковски, намерена случайно през 1955 г. в близкото с. Ново село. В музея е показана и разнообразната просветна и революционна дейност на русенското читалище „Зора“, основано през 1866 г. и допринесло за революционното израстване на много видни наши дейци на националното освобождение, членове на Русенския революционен комитет: Георги Икономов, Захари Стоянов, Иларион Драгостинов, Никола Обретенов, Тома Кърджиев и др. Тук е съхраненият за поколенията от легендарната българка череп на войводата Стефан Караджа, обесен заедно с единадесет свои четници на същото място, където днес се издига неговият паметник (на площада до Халите в Русе).

Членове на Русенския революционен комитет и много други русенци дават своя принос за Освобождението на България като разузнавачи, преводачи и опълченци във войната. Паметни са думите на героичната българка: „Четирима сина загубих. Двамата са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, пак щях да ги накарам да носят българското знаме със златния лъв.“