Един отец на Христова възраст, който вярва в доброто във всеки човек

Разговорът ни започва след приключване на водения от него християнския ритуал – свето кръщене на поредния духовно приобщен към църквата младенец. Животът на всеки човек е изпълнен с радости и скърби. На 14 април младият свещеник е извършил траурното опело при погребалния обред на скъпия си дядо.

За всеки ден от Страстната седмица има обичай

Всички дни от Страстната седмица са наречени за различни обичаи, свързани с подготовката на българите за Възкресение Христово. Това раз...

Прочети повече

Отец Диян е роден на 28 ноември 1985 г. и от ранна детска възраст е възпитаван в християнските добродетели от родителите си Николай и Теодора. Завършва основното и средното си образование в Русе, а висшето в Шуменски университет „Константин Преславски“ като бакалавър по теология през 2007 г. Там той изучава Стария и Новия завет, богослужение, гръцки, латински и старобългарски (църковнославянски), както и руски и английски език. Участва в богослужения в шуменските храмове „Свето Възнесение“ и „Свети Три Светители“, като част от своето обучение. Ръкоположен е за дякон през 2014 г., а за свещеник през 2015 г. От 2015 до края на 2017 г. е духовната опора на миряните в църквите „Свето Успение Богородично“ в село Кацелово и „Света Петка“ в село Горско Абланово, Русенска област. През първата половина на 2018 г. е назначен в храм „Света Петка“ в Русе, а от юли 2018 г. вече е в Катедралния храм „Света Троица“ в крайдунавския град. С духовната си степен има право да извършва всички ритуали в българската православна църква: сватби, кръщенета, погребения, освещаване на различни обекти и изповеди на миряни.

Отец Диян напомня, че на Великден не се освещават нови църкви, не се ръкополагат дякони и свещеници, не се извършват венчавки, както и не се правят помени.

Младият свещеник искрено вярва, че всеки човек носи дълбоко в себе си доброто и частица от божествената светлина, като споделя общоприетото схващане, че църквата съединява в себе си божественото и човешкото. Църквата е свързана със света чрез своята човешка природа и го одухотворява чрез своята божествена същност. Църквата призовава своите чеда и към участие в обществения живот, което трябва да се основава върху принципите на християнската нравственост. Неразделният църковен организъм участва в живота на обкръжаващия го свят в цялата си пълнота, като при това духовенството и миряните могат да осъществяват своето участие и служение по различни начини.

Той смята, че църквата и училището трябва да си сътрудничат, като изразява позицията на Българската православна църква. Радва се, когато вижда все по-често млади хора в църквата. Образованието на децата и подрастващите не трябва само да дава информация, а и да разпалва в сърцата им стремеж към истинското нравствено чувство на любов към Бога и ближния, към Родината и към нейната история и култура. Отец Диян има брак и 9-годишен син Николай, който учи религия, като свободно избираем предмет в ОУ „Васил Левски“, но се надява да се приеме изучаването на вероучение в училищата, с което биха се закрепили нравствените устои на ценностната ни система.  Църквата е призвана да съдейства на училището в неговата образователно-възпитателна мисия, защото от духовния и нравствен облик на човека зависи вечното му спасение, бъдещето на нацията ни и съвкупния човешки род.

Подготовка, ритуали и обичаи в Раковски за католическия Великден

Днес римокатолиците в България и света честват втория ден на Възкресение Христово. За приготовленията и ритуалите преди и по време на п...

Прочети повече

Нравственото призвание на човека се състои в това не само да познае моралните ценности, но, и да ги осъществява в дейността си, не само да прави разлика между двете, но и постоянно да извършва доброто, като избягва злото. Добродетелта е такова състояние на свободната воля към осъществяване на нравствените ценности, което чрез упражнение се утвърждава като постоянно дело на личността. Тя е качество, според законите на собствената ни духовна природа и няма нещо, което би я превъзхождало по достойнство и ценност.

Приключваме интересния разговор с всеобщото мнение за тленния материален свят и вечния стремеж на будния човешки дух към усъвършенстване и извисяване, а отецът се подготви за изповедта на чакаща жена.