Иван Ведър – масонът, спасил Русе от турски погроми

Роден е на 2 юли 1827 г. в Разград. Истинското му име е Деню (Данаил). Още 15-годишен, при защита на баща си убива турчин и напуска родния дом. Живее в Търговище, а през 1845 г. - и в Шумен, като често сменя името си. Там се запознава с английски инженери, които му помагат да замине за Цариград. С английски протекции отива да учи в протестантския колеж на остров Малта. Религиозните проповеди не са неговата мечта и става моряк. С английски кораби обикаля света и научава лесно френски, гръцки и арабски език. През Кримската война участва в битката за Севастопол в санитарните части и прибавя руския към езиците, които владее.

Обрат в парламента: Съдиите все пак ще декларират дали са масони

След като преди по-малко от час Народното събрание отхвърли идеята магистрати да декларират участие в тайни организации, позицията им п...

Прочети повече

През 1855 г. се завръща в Цариград и работи като преводач във висшия държавен апарат. Преподава и арменски език в „Роберт колеж”, но старите му грехове към турската власт го принуждават да бяга във Влашко. В Букурещ, под името Иван Николов, учи в медицинското училище. Проф. д-р Протич и проф. д-р Атанасович прекръщават за пореден и последен път любознателния младеж за положителното му излъчване, като Иван Ведър. С новото си име отива в Манчестър, Англия, където се занимава с търговия. През 1863 г. Ведър е посветен в масонството в цариградската английска „Ориентал ложа №687” и получава високите масонски степени 18, 30, 31, 32 и 33 от Великата френска източна ложа.

В България е началник на паспортната служба в Свищов, а по-късно в Русе се жени за дъщерята на известен търговец. След пускането в експлоатация на жп линия Русе - Варна е началник-гара Каспичан, Ветово и Червена вода, а по-късно и телеграфист в Русе. Приятел е с Тома Кърджиев, Никола Обретенов, Ангел Кънчев, Захари Стоянов и Стефан Стамболов. Знаенето на различни езици му отваря вратите към висши турски чиновници, а това помага на русенската революционна организация. По-късно е принуден да живее в с. Махалата, край Плевен.

През Освободителната война 1877 г. - 1878 г. се завръща в Русе. Тук той успява да изиграе ключова роля в края на войната през 1878 г., когато след оттеглянето на щаба на Мехмед Али паша (главнокомандващ европейската турска армия) отбраната на русенската крепост е поверена на елитната египетска армия, командвана от Делавер паша. Подчинените му башибозуци се готвят за нападение, а местното население е изолирано в покрайнините на града (днешният Парк на младежта), където да бъдат разстреляни или изклани.

В критичната ситуация русенци са спасени след намесата на митрополит Климент (Васил Друмев) и Иван Ведър, които привличат към спасителната акция и италианския консул. Русенецът Спас Ганев пише, че спасението е факт след масонски знак, с който Ведър поздравил пашата. Делавер отвърнал със същия знак и това е било достатъчно. Така са спасени близо 4 000 русенци от сигурна смърт, а градът - от опустошение.

Магистратите няма да декларират дали са масони

Магистратите няма да са длъжни да декларират дали са част от масонските ложи или други подобни организации. Това приеха депутатите на в...

Прочети повече

След войната, Ведър основава в Русе първата българска масонска ложа „Балканска звезда №134”, утвърдена от Великата ложа на Португалия на 20 март 1879 г. и открита официално на 9 март 1880 г. До 80-те години на XIX век ложата наброява 72 души, сред които княз Александър Батенберг, Захари Стоянов, Никола Обретенов, Тома Кърджиев и други.

Ведър е смятал, че масонството ще внесе по-добър социален ред, но стихийното икономическо  развитие разбива мечтите му за свобода и равенство. Спасителят на Русе умира на 8 август 1898 г., а признателните русенци му издигат скромен паметник през ХХ век.