Хората и горилите имат сходни гени

Учените от института "Сандър" в Кембриджшир се надяват работата им да помогне да бъдат разкрити генните мутации, довели до появата на езика, културата и науката. Сравнението потвърждава, че шимпанзетата са най-близките ни сродници. Човекът и шимпанзето имат 99 процента обща ДНК. Следват горилите с 98 процента и орангутаните с 97 процента. Това отразява еволюционната история.

Геномните сравнения показват, че хората са се отделили от орангутаните преди 14 милиона години, от горилите преди 10 милиона години, а от шимпанзетата преди 6 милиона години. Последователността не е изненадваща, но датите са по-ранни, отколкото мислеха много специалисти.

Макар и да сме по-близки до шимпанзетата, много от индивидуалните ни гени - около 15 процента, са повече като тези на горилите. Сред тях е ген, който позволява на хората и горилите да чуват по-добре от другите маймуни.

Досега учените мислеха, че развитието на слуха ни е дало възможност да развием и езика. От новото изследване се разбира, че тази теория е грешна. 15 процента от човешкия геном е по-близък до този на горилата, отколкото на шимпанзето, а 15 процента от генома на шимпанзето е по-близък до този на горилата, отколкото до човешкия.

Една от разликите, които са от интерес за учените, е мутация, водеща до деменция при хората, но която въобще не влияе върху горилите. Дешифрираният геном е на женска западна равнинна горила, наречена Камила. Специалистите са изследвали над 11 000 гена в гeнома й, както и публикуваните версии на генома на хората, шимпанзетата, орангутаните, за да проследят важни за еволюцията промени.

Коренът на американските индианци бил в Сибир

Американски учени са направили ново изследване на ДНК-то на местните жители от северноамериканския континент и открили, че далечните пр...

Прочети повече

"Най-значимите ни резултати разкриват не само разликите между видовете, отразяващи милиони години еволюционно отдалечаване, но и сходства в паралелни промени във времето след общия предшественик" - каза Крис Тайлър-Смит от екипа.

Сравнителните изследвания ще разкрият повече информация за еволюцията на човека и човекоподобните маймуни. Основният въпрос е дали генетичната информация съдържа насоки към момента, когато са се появили първите гени, дали възможност на хората за абстрактно мислене.

Анатомично съвременният човек Хомо сапиенс се е появил преди около 200 000 години. Чак преди 50 000 години обаче се забелязват разлики, дължащи се на по-големия мозък. Дотогава човечеството е било сред големите маймуни в Африка, като вероятно е живяло като горилите. Явно нещо се е случило по това време, което е довело до появата на абстрактно мислене и е позволило на хората да създадат оръдия на труда и да ги използват, за да оформят околната среда.

"Явно е имало генетични фактори - каза д-р Дърбин от екипа. - Имало е обаче и културни и исторически фактори." Единствената човекоподобна маймуна, чийто геном още не е дешифриран, е шимпанзето-джудже бонобо. БТА