Бумът на изкуствения интелект (ИИ, AI) е видим дори от Космоса. Сателитни снимки на Ню Карлайл в Индиана показват как зелени площи земеделска земя са се превърнали в индустриални зони за по-малко от година. Там вече са разположени 7 центъра за обработка на данни, а още 23 са на път, пише The Atlantic.
Във всяка от тези сгради безкрайни редици от компютърни устройства с размерите на хладилник и претъпкани с чипове, хриптят и стенат, докато извършват математически операции в невъобразим мащаб. Тези сгради са собственост на Amazon и се използват от водещата компания за AI за обучение и изпълнение на своите модели. Според една оценка този кампус на център за данни далеч не е завършен, но вече се нуждае от над 500 мегавата електроенергия, за да захранва тези изчисления.
Прогнозира се, че глобалните разходи за тази технология ще достигнат 375 милиарда долара до края на тази година или половин трилион долара до края 2026 г. Три четвърти от растежа на S&P 500 след старта на ChatGPT идва от акции, свързани с AI. Същевременно цената на акциите на всяка публична компания се е повишила по някакъв начин на вълната от шума около AI. Nvidia, производителят на усъвършенстваните компютърни чипове в основата на бума на AI, стана първата компания в историята, достигнала оценка от 5 трилиона долара. Още: Китай забрани чуждите AI чипове в центровете си за данни, голям удар по Nvidia
Ето и друг начин да се помисли за продължаващата трансформация: за да се достигне пазарната капитализация на Nvidia, настоящата пазарна капитализация на Ford ще трябва да се умножи по 94. Но всеки успешен отчет за приходите допълнително затвърждава ролята на Nvidia като рисков гръбнак на световната икономика.
САЩ изглежда доброволно са попаднали в зависимост, която засега изглежда печеливша. Разходите за AI вече надминаха всички потребителски разходи в растежа на БВП и според някои оценки са представлявали 92% от икономическия растеж на САЩ през първата половина на 2025 г. Ройтерс съобщи, че OpenAI се подготвя да стане публична компания при оценка, която може да достигне 1 трилион долара. Това би направило първичното публично предлагане рекордно голямо в историята.
Мнозина вярват, че този растеж ще продължи. „Ще ни трябват хиляди електротехници, оператори на тежка техника, монтажници и специалисти по отопление, вентилация и климатизация“, написаха наскоро анализаторите на AI индустрията Дуаркеш Пател и Ромео Дийн. Мащабното изграждане на центрове за данни може би вече трансформира енергийните системи на Америка. OpenAI обяви намерението си да изгради центрове за данни с общ капацитет от поне 30 гигавата, а главният изпълнителен директор Сам Олтман изрази желание да изгражда гигават AI инфраструктура всяка седмица.
Слушайки поддръжниците на AI, изглежда, че сме на прага на бум на инфраструктурата. И все пак, нещо странно се случва с икономиката. Въпреки че акциите на технологичните компании се покачват от 2022 г. насам, техният дял от нетния доход на S&P 500 остава практически непроменен. Свободните работни места са намалели на фона на бума на фондовия пазар, 22 щата са близо до рецесия и въпреки центровете за данни, подкрепящи строителната индустрия, американското производство намалява. Още: Украйна показа най-новите си AI дронове - ловци на "Шахед", а ценен руски дрон е аут. Успешен саботаж на ГУР при яз. Каховка (ВИДЕО)
А... ако не се случи?
AI едновременно заглушава и замъглява разказите за несигурността на американската икономика. Това е тревожно. Но какво ще стане, ако обещанието за AI за американския бизнес се окаже мираж? Какво ще се случи тогава?
Нарастващата разлика между разходите за центрове за обработка на данни и останалата част от икономиката превърна слуховете във вой. Все по-голям брой финансови и индустриални анализатори посочват огромното несъответствие между инвестиции в AI и относително скромните приходи, генерирани от тази технология. Например според The Information, OpenAI е спечелила 4 милиарда долара миналата година, но е загубила 5 милиарда долара. Още: Al заменя сматрфоните до няколко години: Мъск с прогноза (ВИДЕО)
Кошмарният сценарий за икономиката е, че безпрецедентните разходи за AI няма да донесат възвръщаемост, а центровете за данни са в епицентъра на тези страхове. Подобни колапси са се случвали и по време на минали инфраструктурни бумове: бързото изграждане на канали, железопътни линии и оптични кабели създаде вълна от шум, инвестиции и финансови спекулации, които сринаха пазарите. Всички тези строителни проекти наистина трансформираха света. OpenAI, Google, Microsoft, Amazon и Meta са готови да харчат колкото се може повече и възможно най-бързо за най-малкото предимство.
Дори балонът да се спука, ще има победители – всяка компания иска да бъде първата, която ще създаде свръхинтелигентна машина. Засега много от тези технологични компании имат пари в брой от други начинания: Alphabet и Microsoft отчетоха печалби от над 100 милиарда долара през предходната фискална година, докато Meta и Amazon отчетоха печалби от над 50 милиарда долара. Но в някакъв момент в близко бъдеще разходите за центрове за данни вероятно ще надхвърлят дори тези огромни парични потоци, намалявайки ликвидността на големите технологични компании и предизвиквайки безпокойство у инвеститорите.
В надпреварата за придобиване на AI компаниите се обръщат към външно финансиране. Технологичните компании не са склонни официално да поемат дълг – тоест директно да искат заеми от инвеститорите – защото това изглежда зле в балансите им и би могло да намали възвръщаемостта за акционерите. За да заобиколят това, някои си партнират с титани от частния капитал, за да извършват сложни финансови транзакции. Тези фирми за частен капитал предоставят или набират пари за изграждане на център за данни, който технологичната компания ще изплати чрез лизингови плащания. След това лизингът на център за данни може да бъде „преопакован“ във финансов инструмент, който хората могат да купуват и продават. Финансирането на центровете за данни е както сделка с недвижими имоти. Ако звучи сложно, това е така замислено: сложността, инвестиционната структура и „преопаковането“ правят процеса труден за разбиране.
Центровете за данни носят своята дълбоко вкоренена крехкост. Тяхната инфраструктура бързо се влошава, липсва ѝ издръжливостта на тръби, стоманени линии или дори фибростъкло. Чиповете им се амортизират за няколко години, озовавайки се в кошчето за боклук на историята с всяко ново пробивно съобщение от Nvidia. И тъй като възвръщаемостта от разширяващия се капацитет на чатботовете намалява и подобренията на моделите стават все по-микроскопични, вярата в способността на Силициевата долина да финансира пътя към изкуствения суперинтелект намалява с всеки изминал ден. Още: 50 Cent за хитовете с изкуствен интелект: Ако не можеш да го победиш, работи с него
Засега парите продължават да се наливат в индустрията за AI. Но има нещо циклично в тези инвестиции. По-конкретно, OpenAI се съгласи да плати на Oracle 300 милиарда долара за нова изчислителна мощност, Oracle плаща на Nvidia десетки милиарди за чипове, които ще бъдат инсталирани в един от центровете за данни на OpenAI, а Nvidia се съгласи да инвестира до 100 милиарда долара в OpenAI, докато инсталира чипове на Nvidia. Опитите да се илюстрират тези циклични инвестиции доведоха до поредица от византийски диаграми, които един софтуерен инженер в X нарече „технокапиталистически хиперобект в края на времето“. Изглежда, че макар и законно, това не може да продължава вечно.
Може би нещата ще се получат. Преди три години индустрията за генеративен AI на практика не съществуваше; днес тя носи десетки милиарди долари годишно и този темп на растеж евентуално би могъл да надмине всички тези разходи. Стотици милиони хора в момента използват инструменти за генеративен AI и е трудно да си представим, че това просто ще изчезне за една нощ. Може би OpenAI или Anthropic ще постигнат свръхинтелигентност, което ще им позволи, по думите на колумниста на Bloomberg Мат Ливайн, да „създадат Бог и да го помолят за пари“. Още: Война като видеоигра: AI навлиза все повече в украинските дронове, но носи и опасности
Автори: Матео Уонг и Чарли Уорзел за The Atlantic
Превод: Ганчо Каменарски
