България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
1 декември: Празник на ВМА
На датата 1 декември Военномедицинска академия у нас отбелязва своя празник. Известното болнично заведение първоначално функционира като първоприемник на Софийската обща гарнизонна болница, която е създадена през 1891 година.
Издадената на 19 ноември 1891 г. Заповед №439 на военния министър за създаване на Софийска обща гарнизонна болница влиза в сила на 1 декември същата година. Д-р Георги Золотович, който е лекар на Военното училище, участвал в изготвянето на законопроекти за здравеопазването и един от основателите на Българския лекарски съюз, е назначен за пръв началник на създаденото болнично заведение.
Прочетете също: 28 нoември в историята на България: Решителна победа и знаково убийство
В периода от 1.01.1893 до края на 1918 г. познатата ни ВМА съществува като Първа софийска дивизионна болница. През този период тя е била с капацитет 100 войнишки и 10 офицерски легла.
Мисълта за образцово справяне с поставените задачи е водеща в историята на ВМА. Работещите там военномедицински чинове и началниците от този първи етап на нейното развитие съдействат за нейното превръщане в реалност. Сред тях са имената на възрожденските лекари и санитарни офицери - Иван Бацаров, Тодор Илиев, Тодор Попов. Луиджи Понтара, Йосиф Любенов, Димитър Киранов.
Пред БНТ проф. Венцислав Мутафчийски, сегашният ръководител на ВМА, се похвали, че има вече 325 операции, извършени с 1 от общо 17 роботи за хирургия, достъпни в България. Оценката на производителя е, че сме най-бързо развиващите се като практика с тази технология, уточни проф. Мутафчийски. С пари на ВМА ще бъде закупен и необходим за донорски ситуации апарат - нещо всъщност скандално, защото би трябвало тези пари да дойдат от държавата. ВМА няма дългове, тази година също ще е така, добави проф. Мутафчийски. 47% от бюджета са отишли за издръжка, 31% за премии за персонала плюс 21% за инвестиции, включително за реновации на клиники и 20 млн. лева за закупуване на апаратура, като се чака фотонен томографски апарат, който ще е едва четвъртият такъв в Европа.
1 декември 1347 г.: Издаването на Мрачката грамота
На 1 декември 1347 г. цар Иван Александър подписва така наречената Мрачка грамота и я подпечатва със златния си печат. Наименованието на този важен за българската средновековна история документ идва от областта Мрака, Радомирско. Грамотата е присъдена на намиращия се в района манастир „Св. Никола”. Чрез този документ царят не само уточнява владенията на манастира, задълженията и привилегиите му, но и дава важни сведения за устройството и функционирането на държавата по онова време.
Прочетете също: 27 ноември: Една от най-черните дати в историята на България
Владения из Софийско, Кюстендилско и Брезнишко са обект на документа. От написаното в него става ясно, че манастирът поставя под своя зависимост не само имоти, но и хора от различни социални прослойки. В грамотата се споменават "парици, отроци или технитари, севасти, дуки, катепани, писачи и още десеткари, песяци, градари, събирачи, изгонвачи и каквито и да било люде". Селяните е трябвало да плащат налози като дан, комад, митати и десятъци за вино, хляб, зоб, животни. В документа са посочени също различните такси и глоби - сред тях са фун, разспут, разбой, кражба на коне и други.
Мрачката грамота, която дава ценна информация за управлението и устройството на държавата през XIV век и е подпечатана със златен печат, се съхранява в библиотеката на Хилендарския манастир в Света гора.
Какво още се е случило на датата 1 декември в българската история?
На 1 декември 1896 г. е открито 9-тото Обикновено народно събрание като за негов председател е избран Георги Янкулов. Той е водеща фигура в обществено-политическия живот на Източна Румелия след Освобождението. Георги Янкулов е един от водачите на Народната партия. В периода от 1879 –1885 г. е депутат в Областното събрание. След Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.) той е част от състава на Временното правителство.
Вижте още: 26 ноември: Паметен ден за обучението на българската армия и Българската екзархия
На 1 декември 1916 г. по време на Първата световна война части от Дунавската армия достигат река Арджеш в Румъния. Централните сили започват настъпление към столицата на Румъния през октомври 1916 г. като целта им е излизането на държавата от войната.
На 23 ноември 1916 г. Първа софийска дивизия и 12-а пехотна дивизия в състава на Дунавската армия преминават Дунава и настъпват към Букурещ. Дунавската армия получава задача да форсира Дунав при Свищов и нейната цел е да развие удара към Букурещ и по този начин да съдейства за овладяването на града. Армията, командвана от германския генерал Кош, разчита на 217-а германска, Сборната и 1-ва пехотна софийска дивизия, Сборната конна дивизия и други части, които разполагат с общо 32 пехотни дружини и 66 артилерийски батареи. Превъзходството на Дунавската армия пред противника е значително - той разполага само с 10 пехотни дружини и 11 артилерийски батареи.
На 1 декември 1921 г. в Тирана д-р Филип Атанасов, който е ръководител на революционното движение на Македонската федералистична емигрантска организация, подписва протокол с ген. Александър Протогеров. Предмет на документа е общата революционна дейност с ВМРО със съдействието на албанците. Три дни по-късно е учредена Македонско федералистична емигрантска организация, чиято цел е независима Македония, с федеративно устройство.
