България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
27 ноември 1919 година: Подписването на Ньойския мирен договор
Датата 27 ноември 1919 г. е черна в историята на България. В най-големия дотогава военен конфликт в световен мащаб, Първата световна война, родината ни се оказва от страната на губещите. Трагичната загуба е причината България, както и останалите съюзници от Централните сили, да молят за мир. Една от най-пагубните спогодби в цялата история на България става факт в черния за страната ни 27 ноември 1919 г., а именно подписването на Ньойския договор.
На 18 януари 1919 година е открита Парижката мирна конференция с цел уреждане на всички въпроси между страните, участвали във войната.
Прочетете още: 23 ноември: Ден на паметна победа в Руско-турската война за Освобождението на България
Българската делегация е ръководена от Теодор Теодоров, който е министър-председател и министър на външните работи и изповеданията по онова време. В състава на делегацията влизат още някои от най-подготвените и способни български държавници, дипломати и политици - министърът на правосъдието Венелин Ганев, министърът на търговията, промишлеността и труда Янко Сакъзов, министърът на обществените сгради Александър Стамболийски, бившият министър Михаил Сарафов. В състава на добре подготвената делегация влизат още имената на Иван Евстратиев Гешов, Иван Луков, посланикът в САЩ Стефан Панаретов, депутатът от комунистическата партия Никола Сакаров, ръководителят на Съюза на тракийските дружества в България Димитър Михалчев.
Но способностите на българската делегация се оказват без особено значение и още с посрещането им в Париж става ясно какъв ще е изходът от визитата. На 26 юли 1919 година българската делегация пристига в Париж, при което нейните членове веднага са настанени в хотел „Мадридски замък“, намиращ се в предградието Ньой. Там те са поставени под постоянно полицейско наблюдение и контактите им с външния свят са строго ограничени.
Още по време на предварителните заседания на комисията става ясно на делегацията ни, че нашата страна ще пострада сериозно при подписването на договора. Тогавашният президент на САЩ - Удроу Уилсън категорично се противопоставя на репресиите срещу България, заявявайки че това единствено би довело до Втора световна война. Думите му се оказват пророчески - точно това се случва по-късно през 1939 година.
Прочетете също: 22 ноември: Славна победа за страна ни в Първата световна война и важен ден в историята на България и Македония
САЩ и Италия заяват в известна степен позицията си в подкрепа на България срещу прекомерните искания на нейните балкански съседи, но в крайна сметка САЩ подкрепя съюзниците си от Антантата и не защитава твърдо позиците си относно българския въпрос. Италия също не проявява твърдост в застъпничеството си за България, което е провокирано от настъплението на Гърция, но с намесата на англо-френския блок и договаряне на отстъпки, гръцкото настъпление е овладяно.
На 19 септември българската делегация е запозната с проектодоговора. Под охрана тя е съпроводена до Министерството на външните работи на Франция. Срокът за обжалване е 25 дни и страната ни получава отказ той да бъде удължен на 2 месеца.
Откъсването на Южна Добруджа, Западните покрайнини и Западна Тракия предизвиква най-силно недоволство от страна на делегацията ни. За съдбата на Македония делегацията предлага допитване до населението, което да определи съдбата си. Репарациите и финансови тежести също стават обект на оспорване от делегацията макар и без особен успех.
Окончателен вид на Ньойския мирен договор - териториални, финансови и морални загуби за България
Окончателният отговор на българските възражения е изпратен на 3 ноември. Заедно с него българската делегация получава и окончателния вид на договора, от който става ясно, че всички български претенции са отхвърлени и страната ни има срок от 10 дни да приеме или да откаже подписването на договора. На практика възможността за отказ се оказва само на хартия - съюзниците уточняват, че в този случай Солунското примирие ще бъде преустановено.
Александър Стамболийски прави последни опити, но те се оказват неуспешни и следва официалното подписване на 27 ноември 1919 година.
Вижте още: 21 ноември: Военноморска Турция е на колене при Варна. Златоград празнува
Според териториалните клаузи България губи Западните покрайнини - Царибродско, Босилеградско, части от Трънско и Кулско. Те преминават под властта на сърби, хървати и словенци. Същата е съдбата и на град Струмица с неговата околност. По отношение на Южна Добруджа, тя остава част от Румъния, а съдбата на Беломорска Тракия, която остава под контрола на съюзниците, остава неразрешена. Според чл. 48 страната ни трябва да има икономически достъп в Егейско море. Но година по-късно Беломорска Тракия преминава под владение на Гърция, а чл. 48 окончателно остава неизпълнен, след решение на конференцията в Сан Ремо.
Ньойският договор задължава България да изплати 2,250 млрд. златни франка за общо 37 години, като общата сума с лихвите възлиза на почти 5 млрд. златни франка. Сумата е непосилна за българското правителство по онова време. Природните ресурси от мините край Перник за срок от 5 години се изнасят за Сърбия, Хърватия и Словения.
Ньойският договор предвижда за България още няколко дълга, които се оказват непосилни за нея - окупационен дълг, издръжка на смесените арбитражни съдилища, комисиите по разоръжаването и репарациите, реституции и др. На България дори е отредено да поеме и част от османския дълг. Но победителите са недоволни от наложените репарации, заявявайки че тази сума е значително по-малка от щетите, нанесени от България по време на Първата световна война. Според тях дългът е намален единствено заради невъзможността на България да изплати по-голяма сума.
Клаузите по отношение на военната защита също обричат страната ни на постоянна несигурност. Наборната система в българската армия е премахната и освен това се налага забрана за общия брой на военнослужещите - той не трябва да надхвърля 20 000 души. Допуснато е изключение единствено за стражари, митничари, горски стражари. Също така е разрешено само едно военно училище.
Ньойският мирен договор поставя началото на втора национална катастрофа и не само не решава националния въпрос, но и го задълбочава още повече. Страната ни е поставена в дипломатическа изолация.
