Всеки октомври Американската библиотечна асоциация отбелязва "Седмицата на забранените книги" под мотото за защита на "интелектуалната свобода". Истинската заплаха за тази свобода обаче е неграмотността, а не родителските притеснения или литературните забрани, пише The Washington Times. Можем ли наистина да говорим за свободата на едно дете, ако то не може да чете?
Последните резултати от Националната оценка на образователния напредък в САЩ са тревожни: едва 31% от четвъртокласниците, 38% от осмокласниците и 35% от завършилите гимназия четат на задоволително ниво. Тоест около две трети от американските ученици не разбират основен текст. Вместо да насърчава грамотността, Американската библиотечна асоциация продължава да оправдава използването на материали "по директива".
Забранените книги
Тази тенденция се натрупва от десетилетия. От 1984 г. насам, когато е обявена Седмицата на забранените книги, делът на деветгодишните, които съобщават, че четат ежедневно, пада до исторически минимум. В професионалните среди това явление е известно като "Деветгодишният спад". Още: САЩ ще преразгледат зелените карти
Вместо да противодейства на намаляващия интерес към четенето, асоциацията четири десетилетия популяризира социално ангажирани текстове под прикритието на борба с цензурата. Годишната кампания не защитава свободата на словото, а утвърждава определени идеологии и популяризира книги, които повечето деца изобщо не биха забелязали.
Когато популяризира литература за сексуалността, джендър тематиката и теми за възрастни, асоциацията не насърчава грамотността, а подхранва противоречия. Това е маркетинг – и то успешен. След като книгата "Gender Queer" стана център на внимание по време на Седмицата на забранените книги, продажбите ѝ скочиха със 130%. Междувременно все по-малко деца вземат книги.
През 1982 г., едновременно със старта на кампанията на Библиотечната асоциация, Pizza Hut представя програмата BOOK IT! – проста, но ефективна инициатива с награди, създадена в отговор на желанието на Рейгън да ангажира бизнеса в образованието. Резултатите са впечатляващи: 75% от учениците стават по-добри читатели от обикновено, 67% от класовете участват активно, а 97% от учителите искат програмата да продължи. BOOK IT! доказва, че четенето може да бъде забавно. Още: Палавница: Американският посланик в Гърция събра погледите с дръзка и прозрачна рокля (ВИДЕО)
Днес обаче подходът е съвсем различен. Американската библиотечна асоциация и част от поддръжниците ѝ представят родителската намеса като акт на цензура. Те защитават "свободата на четене", но пренебрегват свободата да разбираш прочетеното. Родителите, които възразяват срещу изрично съдържание, са наричани "цензури", докато милиони ученици не могат свободно да четат.
През 2025 г. Съединените щати ще похарчат над 870 милиарда долара за обществено образование – повече от повечето държави в света на ученик. Въпреки това страната е на 36-то място по четивна грамотност. Проблемът не е в липсата на книги по рафтовете, а в приоритети, които поставят идеологията над качеството на образованието.
Манията по "забранените книги" се е превърнала в димна завеса, която прикрива системен срив – неспособността да се формират грамотни и критично мислещи граждани.
Вместо да се конфронтира с родителите, асоциацията би могла да се обедини с местните общности и бизнеса, за да върне удоволствието от четенето. Представете си "Седмицата на забранените книги" трансформирана в "Седмица на четенето за успех", където учениците се поощряват за самото четене, а не за съдържанието. Представете си партньорства с технологични компании, ресторанти и издателства, които да вдъхновят милиони деца – както някога BOOK IT! го направи. Напълно възможно е, стига да има смелост проблемът да бъде назован: провалът, а не забраните. Още: Над 80% от 10-годишните южноафриканчета не могат да четат
Ако Америка иска да възстанови грамотността и с нея свободата, трябва да прекрати лицемерната война срещу предполагаеми "забранени книги". Истинските забрани произтичат от невежеството. Нуждаем се от повече читатели, а не от повече ограничения.
Автори: Розалинд Хансън и Хорхе Мартинес за The Washington Times
Превод: Ганчо Каменарски
