България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
28 ноември 1877 г.: Освобождаването на Плевен
Датата 28 ноември 1877 г. по стар стил и 10 декември по нов стил е ключова в историята на страната ни. Тогава приключва най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война (1877-1878). Почти 5 месеца Западният руски отряд се бори със Западната османска армия, която държи в обсада град Плевен. На 10 декември 1877 г. по нов стил (28 ноември по стар стил) е победата на руския отряд, която изиграва ключова роля за изхода на войната и Освобождението на България.
В периода юли-септември 1877 г. градът е атакуван 3 пъти. Под ръководството на ген. Скобелев руснаците дават множество жертви. Тяхната численост заедно с румънците достига близо 30 000 жертви. Руският император Александър II решава окончателно да промени военната стратегия и поверява ръководството на руските сили на генерал Тотлебен. Това решение изиграва водеща роля в благополучния изход от Руско-турската освободителна война.
Прочетете също: 27 ноември: Една от най-черните дати в историята на България
Генерал Тотлебен атакува запасите на турската армия от жито, които са съсредоточени в малки воденички в околностите на града. Генералът разпорежда водите на намиращите се в близост реки да бъдат преградени и прииждащата вълна помита водениците.
Западният руски отряд е усилен до 122 000 войници, а хранителните запаси на османците започват да намаляват. Осман паша отказва предложената капитулация на 30 октомври/11 ноември.
На 22 ноември Централната османска армия преминава Стара планина и успява да превземе град Елена, но не и да отклони руските части от Плевен.
На 28 ноември (10 декември по нов стил) Западната османска армия е окончателно разбита и търпи големи поражения - пленени са общо 37 200 войници, 10 паши, 2128 офицери, 7 знамена и 88 оръдия.
28 ноември 1907 г.: Знаково убийство за разцеплението на ВМОРО
На този ден през 1907 г. по нареждане на Яне Сандански, Тодор Паница застрелва в София Борис Сарафов и Иван Гарванов. Това знаково убийство разпалва междуособна война във ВМОРО, чиито първи искри започват да прехвърчат след разгрома на Илинденско-Преображенското въстание и смъртта на Гоце Делчев и Даме Груев.
Борис Сарафов е прострелян на прага на дома си на 28 ноември 1907 г. от Тодор Паница. Последният е изпратен от групата на Яне Сандански с цел да се сприятели със Сарафов. Иван Гарванов, бившият председател на ЦК на ВМОРО, също е убит заедно с него.
Вижте още: 26 ноември: Паметен ден за обучението на българската армия и Българската екзархия
Роден на 12 юли 1872 г. в с. Либяхово, Неврокопско (днешното село Илинден, Гоцеделчевско), Сарафов израства в едно от най-известните, богати и уважавани български семейства. Историята на семейството му пази силата на българщината в този край. Дядото на Сарафов по майчина линия се изявява като боец срещу гръцкото духовенство и пръв председател на Българската църковна община в Сяр. Бащата на Борис, Петър Сарафов, остава в историята като боец за българска просветна дейност като училищен инспектор.
Чичото на Борис, Коста Сарафов, е делегат в Първия църковно-народен събор в Цариград. Той е и един от ръководителите на Кресненско-Разложкото въстание.
Прочетете също: 25 ноември: Паметен ден за съдбата на Добруджа и Охрид
Иван Гарванов остава в историята като един от основателите и ръководителите на Българското тайно революционно братство в Турция, което действа в противовес на ВМОРО. През 1899 г. след включването на братството във ВМОРО, той става член на Солунския комитет. След Солунската афера през 1901 г. Гарванов оглавява ЦК на ВМОРО. Взетото от Солунския конгрес на ВМОРО решение през 1903 г. за вдигане на въстание е благодарение на Гарванов. Но след атентатите в Солун през април 1903 г. Гарванов е заточен в Акя, Мала Азия. Година по-късно е освободен и идва в България. Тук става учител във Втора мъжка гимназия в София. След 1906 г. става изразител на идеите на дясното течение в състава на Задграничното представителство на ВМОРО.
Какво още се е случило на 28 ноември?
На този ден през 1894 г. са отменени повечето ограничителни текстове, заложени в Закона за печата от декември 1887 г.
На 28 ноември 1880 г. е назначен нов либерален кабинет начело с Петко Каравелов. След това кабинетът е реконструиран на 17 декември.
На 28 ноември 1878 г. е основана дн. Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий" с Музеен отдел.
