България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
11 септември 1915 година: Започва мобилизацията на българската армия за участие в Първата световна война
На този ден през 1915 година започва мобилизация на българските военни сили за участие в Първата световна война. Мобилизацията се провежда в периода от 11 до 30 септември.
След като правителството на Васил Радославов заявява намерението си да обвърже България с Централните сили, въпреки опозиционните протести, е взето решение за мобилизация на 8 септември. На следващия ден княз Фердинад издва указ за мобилизация, изтъквайки че това се налага с цел предпазване от "възможни изненади". В указа, издаден от княза, 11 септември е обявен за начало на мобилизацията.
Това решение става причината за избухване на бунтове от антивоенната пропаганда. Партии като БРСДП и БЗНС активно се включват в нея. Най-значителен е бунтът на 27 Чепински полк. В създалата се ситуация българските военни сили, които са под главното командване на генерал Никола Жеков, запазват бойния си дух.
Прочетете също: 1 септември: България обявява война на Румъния
По-голяма част от армията е съсредоточена по сръбската и гръцката граница. Част от нея е насочена и на север към Румъния.
Според някои източници са мобилизирани около 685 000 войници. До края на войната са свикани общо 900 – 950 000 души. Това съставлява 20% от населението на Царство България и се оказва непосилна задача за държавата да осигури издръжка на армията.
Сформирани са общо 11 дивизии. По-голямата част от тях са групирани в общо две армии – Първа и Втора. На по-късен етап се сформират още 3 дивизии.
Четвърта Преславска дивизия, която е в основата на Трета армия за защита на брега на Дунава, е съсредоточена на границата с Добружда, за да пази страната при евентуално нападение от страна на Румъния. Сформираната на по-късен етап Четвърта армия, е съсредоточена около беломорското крайбрежие.
Първа и Втора армия участват в кампанията против Сърбия. По границите с Румъния и Гърция са съсредоточени останалите части. Въпреки че в хода на войната българската армия успява да освободи Македония и Добруджа, в крайна сметка България и нейните съюзници се оказват в позицията на губещи след приключването на войната.
