Трябва да се промени начинът на подготовката на българските учители във висшите училища. Има нещо, което е сбъркано във висшето училище. И никой не пипа висшето училище, защото всички министри са хабилитирани преподаватели, професори, доценти, всички искат да се промени средното образование. Средното не може да се промени.
Така председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева коментира дъното на България на международното изследване за функционална грамотност на учениците PISA.
Въпреки това съждение обаче, Такева призна за радица проблеми в българското училище - претоварената учебна програма и прекалено сложното учебно съдържание, несъобразено с възрастта на учениците, неразбираемите учебници и остарялата методология за ограмотяване на децата в начален етап.
"Това никак не добър атестат за българската образователна система, но отварям една скоба. Учебните планове и програми, по които се обучават българските ученици, методите, средствата, похватите, по които българският учител е подготвен, не отговарят на методите, средствата и похватите, по които се обучават децата от другите държави, които участват в изследването PISA", коментира Такева, която обави, че за истинска образователна реформа ще са нужни поне 4-5 години.
Настоящето признание е отклонение от досегашните й твърдения, според които българското образование е едно от най-добрите в Европа, изразени публично само преди 2 месеца.
Вината на университетите и защо никой не ги пипа
Според нея за да имаме успех, трябва да се направят няколко неща.
"Първо, трябва да се промени начинът на подготовката на българските учители във висшите училища. От 1985 г. до днес наредбата за придобиване на учителска правоспособност не е променяна. Друго нещо - 9-те университета в България, които подготвят българските учители. Всеки университет работи по своя си учебна програма, ние нямаме единна програма. Тогава какво искаме? Трябва да има единна програма. Трябва да се промени и начинът на надграждащата подготовка на българските учители", заяви тя пред Таралеж.
Такева добави, че е убедена, че МОН, под натиска на Синдиката на българските учители, трябва да промени учебните програми на висшите училища.
"Няма да ми омръзне да повтарям, че наредбата за придобиване на учителска правоспособност не е променяна от 1985 г. Има нещо, което е сбъркано във висшето училище. И никой не пипа висшето училище, защото всички министри са хабилитирани преподаватели, професори, доценти, всички искат да се промени средното образование. Средното не може да се промени", категорична е тя.
Такева уточни, че от 90-та година досега в българското средно образование са минали 14 трансформации. "Което означава, че на 2,5 години ние, българските учители, се променяме, надграждаме, но това щеше да бъде по-лесно за българския учител, ако той идва по-добре подготвен и съобразен с времето и новите изисквания от висшето училище", сподели още Такева.
Източник: БГНЕС
Проблеми с учебните програми, учебниците, ограмотяването
Председателят на Синдиката на българските учители все пак призна, че в училищното образование има много проблеми, на които трябва да се обърне внимание, но за да стане това, е необходим хоризонт от поне 5 години.
"Учебната програма е много претоварена. Учебното съдържание също. Има много неща, които не искам да кажа, че са излишни, но не са съобразени с възрастовите особености на децата. Виждаме, че в 4 клас се учи материал, които трябва да се учи в 6 клас. Трябват ни спокойно 5 години, за да се направят нови стандарти, свързани с това какво трябва да се изучава по отделните предмети", заяви тя.
"Второ, да се разпишат нови учебници и учебни помагала, което е също много трудна работа. Трето, учебниците са написани на много висок стил, който не отговаря на развитието на българските деца. Някакси не можахме да разберем, че в чужбина и в развитите страни не се увеличава и усложнява учебният материал, той е съобразен с възрастовите особености. Затова там децата някакси по-малко полагат усилия, защото материалът е съобразен. Но пък българската образователна система, въпреки усложнения учебен материал, който не отговаря на възрастовите особености, дава други положителни резултати. Защото пък нашите ученици имат една много широка общообразователна подготовка и нашата система се отличава от другите системи в Европа и света. Така че трябва да намерим баланса", призова Такева.
Според нея за тази промяна са необходими около 4-5 години. "Не знам да има министър и министерство, които да имат такъв мандат", разсъждава тя.
Такева обави, че е дълбоко убедена и че методологията за ограмотяването на децата 1-4 клас във връзка с развитието на техните четивни умения вече е остаряла.
"Методологията беше много добра, когато на 99% от учениците българският език беше майчин. Но вече е висок процентът, при който майчиният език не е български. Всичко тръгва от ограмотяването 1-4 клас и затова българските ученици не могат да се научат да четат до края на 4 клас или първия срок на 5 клас. От там вече функционалната неграмотност се засилва, не се разбира текстът, който се чете, не се разбират задачите с условия и от там резултатите са такива", обясни Такева.
"Когато си пооправим нещата в предверието на образователната система, тогава ще имаме добри резултати. Но никой не пипа да оправя предверието, защото всички министри не искат да си развалят отношенията с техните колеги, професори, доценти, които списват учебници и правят политиката за образованието", заяви още тя.
"Минала съм през 14 трансформации в българското образование, надявам се, че 15-ата ще бъде много успешна", завърши Янка Такева.
