Първо
Обявените от Мицкоски центрове за данни, само за няколко часа, се превърнаха в основна тема на информация и разговори, както по всички македонски телевизии, портали и медии, така и в обикновени муабети в кафенета, водени от хора, които почти за първи път срещат термина “Центрове за данни“. Веднага се говори за цената на тока, която “всички ние“ ще плащаме, за недостига на вода за нас, а тази, която ще получаваме, ще бъде хладка, прегрята и негодна за използване. Естествено, всички говорят за това КОЙ ще се възползва от дадените отстъпки за центровете за данни, докато гражданите “ще плащат по-високи сметки за ток и прегрята, неизползваема вода“. Всички знаем, че това са празни приказки, ползата ще е за правителството, най-вече първото на власт и след това всички останали по пирамидата, по която успешно (поне досега) са се подредили. Това поне е ясно.
Мицковски каза предоставянето на концесията на Центровете за данни по свой начин, както го е правил и досега. С представяне на факти, с некултурна артикулация, която говори за липса на възпитание, с тихо заплашителен тон и с ясна доза презрение към тези, които мислят различно - той има предвид Втората партия. Това е неговият стил, неговите речеви навици и отношението му към близките му - всеки трябва да свикне с това, преди всичко обкръжението му. Защото когато „реши враговете си, ще се обърне към приятелите си“. Това е аксиома за всеки автократ и обкръжението му трябва да го знае.
Още: "Сръбски свят" не спи: Митрополит от Сръбската църква благослови учебната година в Черна гора
Но има една истина. Всяка държава, която се грижи поне малко за себе си, трябва да има центрове за данни и трябва да дадат и разпределят определени ресурси за тези центрове. Центровете за данни са едно от редките неща, за които премиерът е прав и за които трябва да бъде подкрепен безрезервно. В онзи свят „в облака“ ще се решават съдбините на народите, а малките народи, като нас, трябва да имат свои собствени, относително добре организирани ресурси. Дискусиите на някои хора, чиято основна тема е, че „премиерът и неговите хора ще печелят пари от нашата болка и земни капитали“, изглеждат нелепо, а самите те не знаят откъде ще дойде печалбата на премиера. Откъде биха могли да знаят, когато все още работят на мобилни телефони Nokia с копчета. В края на краищата, нека премиерът издигне Македония технологично, и нека печели, заслужава си го! В тази корумпирана държава всеки портиер в министерство е спечелил повече от всеки инженер, работещ във фирма, независимо дали е частна или държавна.
Второ
Интересно е защо много обикновени хора (без партийни деятели) са се поддали на премиера за технологии, които не разбират, и нямат смелостта да му зададат някои други, жизненоважни въпроси, които са им добре познати. Какво прави Мицкоски на редовните си срещи с националиста и антиевропеец, протегнатата ръка на Путин на Балканите, сръбския президент Вучич, за какво говорят и какво ни готвят като „визия за бъдещето“. Дали премиерът все още мисли да въведе Македония, тази Северна, в онзи ретрограден и фашистки оцветен сръбски свят, известен със своето робство пред Путин, пред някаква панславянска и панруска идея и пред робството на фашистката Руска православна църква? Докога ще търпи в редиците си (и ще ги прави министри и лидери) изявени сръбски националисти със сериозни връзки в „руския“ разузнавателен свят, с конкретни задачи срещу Европейския съюз, към който толкова много се стремим? Мицкоски да обясни връзките с Додик, по същество маргинална балканска личност, да обясни дали се разработва концепция, че „Северна Македония никога не трябва да влиза в ЕС, поне не преди Сърбия“, и след това да бъде предадена на руските войници и служби. Е, това трябва да попитат тези с бутонните телефони, защото те помнят много добре нашето минало, отношенията със Сърбия и Шешел и тяхната визия за нашата „независимост“.
Снимка Профил в Х на Християн Мицкоски
Македонският човек (от всички нации и етноси) трябва да попита Мицкоски докога смята да празнува “победите“ на сръбската кралска армия, в която те “ни освободиха“. Да каже от кого ни освободиха тези суетни сръбски офицери, освободиха ли ни от самите нас, освободиха ли ни от нашите предци, европейски интелектуалци, селски войводи и комунисти, паднали в борбата срещу точно тази “кралска войска“, която дойде при нас неканена!
Още: Навлизане на медии от Сърбия: Македонската опозиция говори за медиен мрак и "Сръбски свят" (ВИДЕО)
Трето
Мицкоски трябва да каже докъде може да стигне самоунижението му пред белградската националистическа и антимакедонска политика на сръбския елит. Да каже дали изпитва някаква вина, някакво разкаяние за безумната сръбска идея Македония да остане в руската сфера на влияние и извън европейските фондове и правни институции. Или се надява, че “Европейският съюз ще се разпадне“, както казват някои от кафанските простаци. Ако ЕС се разпадне, ще бъде тежко за Северна Македония, дори “периметърът на Тръмп“ няма да я спаси... всички останали около нас ще оцелеят и ще намерят своя път.
Ето, това са въпросите, на които премиерът трябва да отговори.
Що се отнася до центровете за данни, не го питайте, той си знае работата и го оставете да я направи докрай. Имаме нужда от тях.
Автор: Владимир Перев
