България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
16 септември 1913 година: Подписан е Цариградският мирен договор
На този ден през 1913 година е сключен Цариградският мирен договор между България и Турция. Според този договор Високата порта си връща Източна Тракия с Одрин, България получава Малкотърновско, Свиленград, а заедно с тях и излаз на Бяло море на запад от устието на р. Марица.
Клауза в договора позволява на българските бежанци да се завърнат в Източна Тракия. Въпреки това тя остава неизпълнена. През 1915 година е сключена Българо-турската конвенция, която допълва териториалните клаузи на договора.
Прочетете също: 1 септември: България обявява война на Румъния
16 септември 1875 година: Избухва Старозагорското въстание
На този ден през 1875 година избухва Старозагорското въстание, което е организирано от Българския революционен централен комитет в Букурещ. Стефан Стамболов е ръководител на въстанието, а Захари Стоянов и Георги Икономов са негови помощници.
В деня на обявяване на въстанието в Стара Загора се събират много малко четници - едва 40-50 души. На фона на общата несъгласуваност в действията на революционерите, бунтът бележи неуспех.
В околностите на Стара Загора също са организирани няколко чети, които са в готовност да се присъединят към въстаниците от града.
Край селата Обручище, Самуилово и Елхово се водят най-тежките сражения. Руси Бакърджията организира чета от около 120 души. В четата на Стефан Чифутов влизат 105 души. Двете чети водят битки в околностите на село Елхово.
През това време Шуменско и Русенско също се вдигат на бунт. Там за кратък период от време действат 2 малки чети. Стою Филипов успява да вдигне на бунт чирпанското село Кара Терзeлий, събирайки 200 души. Но четата е разпусната, тъй като не получава подкрепа от други чети.
Повечето от апостолите се укриват и емигрират. Братята Михаил и Георги Жекови, които се укриват в плевня, не успяват да се спасят от турците. Георги Жеков решава да се предаде и затова е убит от брат си. Самият Михаил влиза в пряк сблъсък с турците, при който е застрелян.
Въпреки че Старозагорското въстание е неуспешно, то дава ясен знак, че на дневен ред идва освобождението на поробения български народ.
