България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
17 април 1898 г.: Умира Ильо войвода
На този ден през 1898 г. умира Ильо войвода. Този славен хайдутин остава в историята на България като деец на националноосвободителното движение. Цели 20 години от живота си той прекарва в служба като пандурин (пазач) в Рилския манастир. След това смелият българин се завръща в родното си село Берово.
След 1848 г. Ильо Войвода се подвизава с чета в Малешевската планина, в Пирин и в Рила. Дружината му наброява около 300-400 души по време на Кримската война. Славният хайдутин преминава с голяма част от четата си в Сърбия през 1861 г. През 1862 г. Ильо войвода постъпва в Първата българска легия.
Прочетете също: 15 април в историята: Спасяването на българските евреи. Честваме деня на танкиста
Той участва в Сръбско-турската война през 1876 г., където се сражава срещу турците заедно с многоброен отряд от доброволци. По време на Руско-турската война храбрият войвода събира чета. С нея действа в Ловешко, където помага на руските войски.
Ильо войвода участва в освобождаването на Радомир и Кюстендил. След това се прехвърля в Пиянечко и Малешевско. Той участва и в Кресненско-Разложкото въстание. При избухването на Сръбско-българската война неговата чета действа в района на Краище и Враня.
На 17 април 1898 г. храбрият български войвода умира от старост и усложнения от раните си на 93 години. Погребан е с почести в град Кюстендил.
17 април 1879 г.: Свикано е първото Велико народно събрание и Александър Батенберг е избран за български княз
На този ден през 1879 година Александър Батенберг е избран за български княз. Тогава в Княжество България е свикано първото Велико народно събрание, което заседава само ден. Великото народно събрание е свикано непосредствено след приключването на работата на Учредителното събрание на 16 април 1879 г. По време на него епископ Климент Браницки, известен още като Васил Друмев, избира Александър Батенберг за първи български княз.
Прочетете също: 14 април в историята: Славната победа на цар Калоян срещу кръстоносците
Александър Батенберг остава в историята като герой – доброволец, участвал в Руско-турската освободителна война. Той е племенник на руската императрица. Руският император го препоръчва за княз на България. Със съгласието на Великите сили, подписали Берлинския договор през 1878 г., той става първият български княз на Третата българска държава.
Александър Батенберг е кръщелник на царя – освободител Александър ІІ. Той е роден на 5 април 1857 г. във Верона. Баща му е австрийският генерал Александър фон Хесен Дармщат. Негова майка е полската графиня Юлия фон Хауке.
Александър Батенберг завършва Дрезденското военно училище. Благодарение на доброто си образование той успешно ръководи отбраната на общонародното дело. Смело и непоколебимо се противопоставя на Великите сили.
"Мен може да ме забравите, но Сливница – никога!", това са последните думи, които той изрича пред изпращащите го българи след абдикацията си.
На 26 юни 1879 г. в князът полага тържествена клетва пред Великото народно събрание в Търново. След като Великите сили са съгласни с избора му, султанът, спазвайки разпоредбите на Берлинския договор, утвърждава Александър Батенберг с ферман за княз на България. Князът изразява открито недоволството си от Търновската конституция, която ограничава правата му като монарх.
Прочетете също: 16 април в историята: Кървавият атентат в църквата "Св. Неделя". Приета е Търновската конституция
