България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
17 ноември 1893 година: Умира Александър I Батенберг
На този ден (17 ноември по нов стил, 5 ноември по стар стил) през 1893 г. умира Александър I Батенберг. Той е княз на България от 1879 г. до 1886 г., генерал и хесенски принц.
Александър Батенберг е роден на 5 април (17 април по нов стил) 1857 година във Верона, Италия. Той е племенник на руската императрица Мария Александровна и участва като доброволец в Руско-турската освободителна война.
На 17 април 1879 г. е избран за български княз от Първото ВНС. Руският император дава препоръка за него. След като предложението му е одобрено от Великите сили, подписали Берлинския договор, Александър Батенберг става княз на България.
Веднага след идването си на власт той изразява недоволството си от ограничените правомощия, които Търновската конституция му предоставя. Това е причината да се съюзи с Консервативната партия, чиито лидери насърчават идеята за олигархично управление.
На 27 април 1881 г. с подкрепата на тогавашния военен министър ген.-лейтенант Казимир Ернрот, Батенберг извършва държавен преврат за отмяна на Конституцията и въвеждане на така наречения режим на пълномощията.
Но с това той не постига очаквания резултат - не само губи авторитет у нас, но и се лишава от подкрепата на Русия. Поради тази причина Батенберг решава да възстанови Конституцията още преди изтичаването на 7-годишния период на пълномощията.
Приемайки Съединението на Източна Румелия с Княжество България, той успява до известна степен да закрепи положението си в страната, но позициите му на международната сцена остават по-нестабилни.
След Сръбско-българската война (1885 г.), в която княз Александър I е главнокомандващ на българската армия, отношенията между България и Русия силно се влошават. Това предизвиква остро недоволство към Александър Батенберг от страна на политически и военни дейци. На 9 август 1886 г. група офицери русофили организират преврат и го детронират. Въпреки последвалия контрапреврат, руският император отказва да подкрепи оставането на Батенберг на власт. Поради тази причина на 26 август 1886 г. той абдикира, отказва се от българската княжеска титла и напуска страната завинаги, като приема името граф Хартенау. След установяването си в Грац постъпва на служба в австро-унгарската армия. Няколко месеца преди смъртта си се оттегля поради влошеното си здравословно състояние. Според последната му воля тленните му останки са пренесени и погребани в София, където е построен специален мавзолей-гробница.
Прочетете също: 11 ноември: Първа българска армия освобождава Куманово