България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
19 април 1876 г.: Кървавото писмо на Тодор Каблешков, което вдига българите на бунт
На този ден през 1876 г. великият български революционер Тодор Каблешков пише така нареченото Кърваво писмо, което вдига българите на бунт - то води до преждевременното избухване на Априлското въстание на 20 април.
На 19 април Неджиб ага пристига в Копривщица с група заптиета, за да арестуват ръководителите на местния революционен комитет. Заедно с другарите си Тодор Каблешков напада конака, където са отседнали заптиетата. При престрелка част от тях са убити, а други успяват да се измъкнат и избягат. Неджиб ага също успява да избяга.
Прочетете също: 17 април в историята: Почитаме паметта на Ильо Войвода. Александър Батенберг е избран за княз на България
Именно нападението срещу конака става причината за по-ранното избухване на въстанието в Копривщица. Тодор Каблешков веднага изпраща писмо до Панагюрище, за да предупреди ръководителите на IV революционен окръг. Писмото е подписано символично с кръвта на едно от убитите заптиета и поради тази причина остава в историята като "Кървавото писмо". В писмото си революционера призовава всички българи към повсеместен бунт, за да се освободят от поробителя.
19 април 1864 г.: Васил Левски се отказва от монашеските обети
На този ден през 1864 г., навръх Великден, Васил Левски се отказва от монашеските обети. Дяконът сам отрязва русите си коси. Той напълно се отдава на освободителното движение.
След като постъпва в Първа българска легия в Белград, той участва в сраженията за Белградската крепост. Заради храбростта си, тогава получава прозвището Левски. Апостола се присъединява към четата на дядо Ильо войвода след разпускането на легията. След това за кратък период от време живее в Румъния. В периода от 1864 до 1866 г. преподава в село Войнягово. Той организира и "патриотични дружини", занимаващи се с подготовката на бъдещото въстание.
Като знаменосец на четата на Панайот Хитов, Левски постъпва във Втора легия. След разпускането й прави опит да премине в България с четата. Но тогава е заловен от сърбите и е заточен в Зайчар. След поредицата от четнически неуспехи Левски стига до извода, че изходът е в пренасянето на национално-освободителната борба в България.
Прочетете също: 16 април в историята: Кървавият атентат в църквата "Св. Неделя". Приета е Търновската конституция
Той се заема с изграждане на революционни комитети вътре в българските земи. В резултат на 11 декември 1868 г.и на 1 май 1869 г. Левски предприема две обиколки из страната.
За кратко се завръща в Букурещ, за да участва в създаването на БРЦК, но там не получава подкрепа и се завръща в България с цел да организира и изгради мрежа от революционни комитети.
Успява да привлече за свои съмишленици редица революционни дейци. Левски възлага функциите на централен комитет на Ловешкия комитет.
Успехите на Левски в изграждането на революционната организация променят отношението на Българския революционен централен комитет в Букурещ към него.
След обира на Арабаконашкия проход турците започват масови арести на населението в този край. По това време са задържани и голям брой членове на революционните комитети в страната. Заслуга за това имат признанията, които прави Димитър Общи след залавянето му. Чрез тях турците стигат и до следите на Васил Левски, след което той е заловен и обесен на 18 февруари 1873 г.
Прочетете също: 14 април в историята: Славната победа на цар Калоян срещу кръстоносците
