България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
19 септември 1924 година: Татарбунарското въстание е потушено
На този ден през 1924 г. румънските власти потушават с изключителна жестокост Татарбунарското въстание, организирано от Коминтерна срещу румънския режим в българските райони на Бесарабия.
Над 20 000 българи от румънската част на Бесарабия се преселват в Русия още през 1861 година. Те получават земи в Таврия и създават общност на таврийските българи. С включването на Южна Бесарабия в границите на Руската империя през 1878 година процесите на русификация се засилват. Преселването в Княжество България на голяма част от местните български интелектуалци подпомага този процес. Правата, които българите успяват да извоюват по време на молдовското (румънското) управление в областта на културата и образованието, са отменени.
След разпадането на Руската империя през 1918 година Румъния завладява Бесарабия. Този път българите губят абсолютно всичките си права в културно-просветната дейност. В отговор на отнетите права румънските власти срещат въоръжена съпротива от страна на българите.
Прочетете също: 1 септември: България обявява война на Румъния
Татарбунарското въстание избухва на 15 септември 1924 година. Румънските власти го потушават, като според някои източници жертвите са 3000 души. Същевременно се засилват тенденциите за откъсване на гагаузите от българите, които до този момент са били приемани за българи, говорещи турски език.
19 септември 1919 година: България получава проектодоговора за мир, изготвен на Парижката мирна конференция
На този ден през 1919 година след края на Първата световна война България получава проектодоговора за мир, изготвен на Парижката мирна конференция, на която е взето решение за подписване на Ньойския мирен договор. След официалното връчване на документа страната ни има право на отговор в рамките на 25 дни. Взетите решения от Парижката мирна конференция стават причина за организиране на протести в цялата страна през септември и октомври. Народното събрание стартира разглеждането на договора на 16 октомври и изготвя мотивирано възражение, състоящо се от три ноти.
Според взетите решения страната ни е третирана като победена в Първата световна война и това води до тежка национална катастрофа. България губи земи в полза на съседките си. Страната ни е принудена да отстъпи Южна Добруджа на Румъния, а Западните покрайнини (Царибродско, Босилеградско и части от Струмишко) преминават към територията на Сърбия и Югославия. Антантата отнема Западна Тракия от България и по-късно я дава на Гърция, с което страната ни губи излаза си на Егейско море.
