България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
19 юли 1877 година: Битката при Стара Загора - бойното кръщение на Българското опълчение
На този ден през 1877 година по стар стил (31 юли по нов стил) се състои битката при Стара Загора и бойното кръщение на Българското опълчение. Кръвопролитните боеве се водят между част от Предния руски отряд и Централната турска армия по време на Руско-турската освободителна война. Едновременно се водят битки за Нова Загора и Джуранли. Тежките боеве завършват с победа на турците, след която следва масово клане на българското население.
Прочетете също: 16 юни: Тодор Каблешков се самоубива. Избухва Междусъюзническата война
Само Първа, Втора, Трета и Пета дружина на Българското опълчение, както и 3 кавалерийски полка, 2 казашки стотни, 8 конни оръдия и 4 планински оръдия са разположени в града в навечерието на битката. Около 4500 опълченци начело с командир генерал-майор Николай Столетов заемат отбранителна линия с дължина 4 км. Линията, отбраняваща града, е под формата на дъга и е разположена на около 1,5 км южно от Стара Загора. Малко преди битката генерал Гурко напуска Стара Загора заради боевете при Нова Загора.
Полковник Фьодор Де Прерадович поема отбраната на Стара Загора. Подполковник Павел Калитин е командир на Трета опълченска дружина, която поема удар от османците и е принудена да се оттегли. Тя води героични сражения за спасяване на Самарското знаме. Знаменосците унтерофицер Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк, опълченецът С. Минков и подполковник Павел Калитин загиват в боевете при запазване на знамето. След страховит ръкопашен бой то е изнесено победоносно от бойното поле.
Прочетете също: 15 юни: Почитаме паметта на Джон Атанасов. Обесен е войводата Цанко Дюстабанов
Първа опълченска дружина успява да отбие две атаки, но след това започва бавно да отстъпва. През това време в града се водят ожесточени улични боеве. Заедно с армията се изтегля и част от населението. Полковник Фьодор Де Прерадович напуска последен града, след което в него влизат три османски табора. Османците секат наред - те извършват масово клане над българското население.
Ден след жестокото клане градът е изгорен до основи. Около 15 000 души мирно българско население са изклани от войниците на Сюлейман паша. Избити са и хората от съседните села. Други 10 000 мирни граждани, сред които предимно млади момчета, девойки и жени, са отвлечени, след което са продадени на робските пазари на Османската империя. Малкото жители на града, който успяват да се спасят от адското клане, се заселват в Северна България, където остават до пролетта на 1878 г. Голяма част от тях повече не се завръща в Стара Загора.
Предният руски отряд се оттегля след неуспеха при Стара Загора и победата при Нова Загора и село Джуранли, след което заема отбранителна позиция на Шипченския проход.
Прочетете също: 14 юни: Убит е Александър Стамболийски
