България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хор, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
20 януари 1886 г.: Подписана е Българо-турската спогодба
С подписаната на 20 януари 1886 г. Българо-турска спогодба се се уреждат последиците от Съединението. В началото на септември 1885 г., след Съединението османските войски се струпват по границата с Източна Румелия. Окупират Кърджали и Тъмръш. Великите сили настояват султан Абдул Хамид Втори да се въздържа от военна намеса в събитията край Пловдив. Турската дипломация прави неуспешен опит да издейства възстановяване на стария статут на Източна Румелия, оказвайки натиск върху България от страна на Великите сили.
Прочетете също: 19 януари в историята: Жителите на разграбения Хасково посрещат с хляб и сол освободителите
Съпротивата на Великобритания, както и победата на българите в Сръбско-българската война, са причината османските опити за натиск да се окажат неуспешни. В края на ноември 1885 г. след демонстрации на южнобългарското население, опитите от османска страна за натиск са преустановени. През втората половина на декември 1855 г. под натиска на Великобритания комисарят по вакъфите Гадбан ефенди предлага споразумение на София - според него Османската империя ще приеме обединението на Северна и Южна България, но в замяна иска военно-политическо обвързване с Княжество България.
На 20 януари 1866 г. в Цариград е сключена спогодба между великия везир Кямил паша и българския външен министър Илия Цанов. Според нея княз Александър Батенберг заства начело на Източна Румелия за пет или повече години, като времето на управлението му зависи от султана. Претенциите на за Бургас са отхвърлени, но османката окупация в Тъмръшко и Кърджалийско остава. Правителството на Петко Каравелов се съгласява с желанието на султана да изпраща войски в България при вътрешни размирици - причина за това е проточването на мирните преговори със Сърбия.
Българо-турската спогодба е ревизирана от Великите сили с Топханенския акт, подписан на 24 март 1886 г. Той отменя военните договорености и прави възможни евентуални промени в управлението на Източна Румелия зависими от колективното съгласие на Русия, Австро-Унгария, Германия, Великобритания, Франция и Италия.
20 януари 1941 г.: България решава да се присъедини към Тристранния пакт
На тази дата правителството решава България да се присъедини към Тристранния пакт, въпреки че външния министър Иван Попов оказва съпротива. Причината за несъгласието му са решенията на германско-италианската среща, взети на 19 януари в Залцбург. На тази среща е договорено Вермахтът да нападне Гърция през България. Тристранният пакт от 1940 г., известен още като Берлински пакт, е съюзен договор, който се подписва между Германия, Италия и Япония.
Прочетете също: 18 януари в историята: Асеновград е освободен от турско робство
На 1 март 1941 г. Богдан Филов и Попов са официално поканени за подписване на протокола за присъединяване към пакта. Българското правителство иска подписването да се осъществи от Драганов и да не се извършва при тържествени условия. Но Германия настоява подписването да се осъществи лично от българския министър-председател Богдан Филов. Официалното подписване на акта се извършва в двореца Белведере във Виена. На него присъстват Хитлер, Рибентроп и граф Чано, както и японският посланик в Берлин. С подписването на пакта страната ни се присъединява към оста Рим – Берлин – Токио, като обещанието е на страната ни да се осигури излаз на Бяло море от устието на река Струма до устието на река Марица. На Югославия е обещано да получи исканите от нея територии - Егейска Македония, западно от р. Струма с град Солун. Още в деня на подписването на пакта германската армия преминава през България и достига до гръцката граница.
На 25 март 1941 г. Югославия подписва присъединяването си към Тристранния пакт. Но след военния преват в Белград на 27 март същата година Югославия излиза от Тройния съюз. Реакцията на Хитлер не закъснява. На същия ден той подписва декрет № 25 за окупация на Югославия. Операцията за влизане в Гърция е отложена за 6 април 1941 г.
На 27 март 1940 г. Хитлер и Рибентроп провеждат разговор с Драганов и му съобщават, че Македонският въпрос ще бъде разрешен в полза на България.
На 6 април 1941 г. Хитлер издава директива, според която Македония трябва да се даде на България. На същия ден Германия започва война едновременно с Гърция и Югославия, България не участва в нея. Но навлизането на германските сили в Югославия е съпроводено от бомбардировки на югославски самолети над София и Кюстендил. В резулта на това стотина души са ранени, а убитите са 70 души.
На 19 април 1941 г. са определени новите граници на Царство България. Тогава по инициатива на цар Борис Трети той се среща с Хитлер. Териториите, които ще се присъединят към България са Беломорска Тракия до линията Свиленград-Дедеагач (без да се стига до турската граница с цел избягване на конфликт), Вардарска Македония до Шар планина и Качани, включително и Охрид. На Италия се дават Струга, Гостивар, Тетово, Дебър и Кичево. Съдбата на Солун и гръцка Македония се оставя за разрешаване след войната.
Прочетете също: 13 януари в историята: В опожарената Стара Загора само една оцеляла българка посреща освободителите
