България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
20 ноември в историята на България
На 20 ноември 1912 година по време на Балканската война (1912–1913 г.) в Бахчекьой при Чаталджа се сключва важно за страната ни примирие. То е подписано от една страна между въоръжените сили на България, Сърбия и Черна гора, а от друга с Османската империя. След подписване на примириието армиите остават на заеманите от тях позиции, а комисията определя така наречената неутрална зона, известна още като "ничията земя". Блокадата на българските черноморски пристанища е вдигната от Високата порта след примирието и се позволява снабдяването на българските войски по море и по железопътен път през гара Одрин. Единствено Гърция не приема примирието. Тя продължава самостоятелно окупацията на Югозападна Македония и Северен Епир.
19 ноември: Ден на славна победа и поклон пред българската армия
На 20 ноември 1922 г. се поставя началото на първия етап на Лозанската конференция за Тракия и режима на Проливите. Нейната цел е уреждане на близкоизточната криза след провала на гръцката акция срещу Турция през периода 1919–1922 г. В Лозанската конференция вземат участие делегации на Англия, Франция, Италия, Япония, Гърция, Румъния, Сърбо-хърватско-словенското кралство и Турция.
Свой наблюдател в конференцията изпращат САЩ. На нея са поканени още представители на властта от Съветска Русия и България, които да вземат участие при обсъждането на въпроси, отнасящи се до бъдещето на Проливите.
Българската делегация на Лозанската конференция е ръководена от Александър Стамболийски и неговата цел е да привлече вниманието към най-важните за страната ни въпроси - осигуряване на защита на българските малцинства, които след края на Първата световна война, са останали в пределите на съседните на страната ни балкански държави, както и излазът на България на Егейско море според постановленията в чл. 48. от Ньойския договор, а също и съдбата на Западна Тракия.
Към края на юли 1923 г. конференцията е окончателно закрита с подписването на договор между бившите съглашенски държави и техните съюзници и Турция, с който се денонсира Севърският мирен договор от 1920 г. Исканията, които българската делегация отправя на конференцията, остават неразгледани.
На 20 ноември 1914 г. страната ни обявява неутралитет в Първата световна войн, но той не трае дълго.
Българският генерал, който разгроми руснаците: Ще ги прогоним, тук е България!
