България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
26 декември 1872 г.: Васил Левски пристига в Къкринското ханче
Вечерта на 26 декември през 1872 г. Апостола пристига в Къкринското ханче. Плановете му са на 27 декември да тръгне за Търново и Букурещ, но не успява да ги реализира, тъй като е заловен.
От Ловеч до Къкрина, Левски е придружаван от Никола Цветков. След Арабаконашкия обир на 22 септември, извършен от група революционни дейци начело с Димитър Общи, турците започват масови арести. В резултат на това много от членове на революционните комитети в Тетевен, Ботевград, Етрополе, Ловеч и околностите са задържани. Признанията, които прави Димитър Общи, изключително много улесняват турците при масовите арести.
Прочетете също: 17 декември в историята на България: Знаменит успех при Освобождението на Добруджа и смъртна присъда за Трайчо Костов
Турците тръгват по следите на Васил Левски благодарение на признанията, които прави Димитър Общи. Но въпреки това, Левски прави опити за спасяване на революционната организация. Това е и причината да тръгне за Ловеч. Той е планирал да прибере и запази архивите на организацията и след това да замине за Влашко, за да продължи с делото. Но на 27 декември 1872 г. Апостола е заловен в Къкринското ханче. След ареста е отведен в Търново, преди да бъде окончателно изправен пред съда в София. Левски поема цялата вина върху себе си, за да предотврати задържането на други революционери, за което е осъден на смърт и е обесен.
26 декември 1874 г.: Провежда се общо събрание на БРЦК в Букурещ
Целта на събранието е съставянето на революционен план за действие. Но вниманието от основната тема е отклонено и причината за това е избухналият спор между Любен Каравелов и Христо Ботев. Между двамата избухва конфликт по отношение на пълномощията на председателя на комитета.
Ботев обвинява Каравелов в еднолично ръководство на комитета. От избраната комисия е насочена дата за ново събрание, което трябва да се състои на 1 март 1875 г. След конфликта Любен Каравелов се дистанцира от активна политическа дейност, въпреки че е един от основателите на Българския революционен централен комитет в Букурещ.
Прочетете също: 22 декември в историята: Пробив в Ньойския мирен договор и знаков бежански заем за България
След създаването на комитета той се занимава с редакцията на вестник "Свобода". Каравелов е избран за председател на комитета на неговото първо заседание. От 25 февруари 1873 г. той започва да се занимава с редакцията на вестник "Независимост", вместо на вестник "Свобода".
Гибелта на Васил Левски разколебава Каравелов. През 1874 г. той спира издаването на вестник "Независимост", въпреки че Христо Ботев се опитва да го накара да се откаже от това свое решение.
Прз януари 1875 г. Каравелов започва да се занимава активно с издаването на списание "Знание", което е посветено вече само на научни и литературни проблеми. След това негово решение революционната дейност и пропаганда се възлага изцяло на Христо Ботев.
26 декември 1877 г.: Генерал Скобелев преминава през Стара планина
По стар стил на този ден отрядът на генерал Скобелев преминава Стара планина, което е от решаващо значение за изхода на Руско-турската освободителна война след като преди това и отрядът на ген. Гурко е направил пробив.
Въпреки тежките зимни условия и непроходимостта на планината, отрядът на ген. Скобелев бележи успех при зимното преминаване на Балкана, а след това и в битката при Шейново в началото на 1878 г. Героичните му подвизи и неговият несломим военен дух създават войнишката поговорка: "Където е Скобелев, там е и победата".
26 декември 1972 г.: Осъден е писателят Георги Марков
На този ден Софийският градски съд се произнася с присъда срещу писателя Георги Марков. Обвинението е, че през юни 1969 г. е напуснал страната с разрешение за срок от 6 месеца, но след това два пъти разрешението му за пребиваване в чужбина е било удължено. Доводите на държавното обвинение са, че Марков не се е завърнал в страната и по този начин е бил "в услуга на чужди организации и е служил на тях във вреда на Народна република България". Писателят се сдобива и с друго обвинение заради написаните и разпространените от него по радио "Дойче Веле" коментари и есета, които се разглеждат от съда като клевета на "държавния и обществен строй в Народна република България". Писателят е осъден задочно на 6 години и 6 месеца лишаване от свобода.
Прочетете също: 20 декември в историята на България: Бомбардировките над София, след които остава разруха и над 4000 жертви
