България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
3 април 1879 г.: София е обявена за столица на България
На този ден през 1879 г. София е обявена за столица на Княжество България от Учредителното събрание. Предложението е направено от проф. Марин Дринов.
Прочетете също: 31 март в историята: България преминава към Григорианския календар
Плиска е първата столица на българската държава. Намира се в обширна равнина, разположена на 2 км от днешното село Плиска. Историята на Плиска води началото си от времето на управлението на Аспарух.
През 893 г. град Преслав става столица на България по заповед на цар Симеон I. Това е втората столица на Първата българска държава. Градът е изграден през първата половина на IX век на левия бряг на река Тича.
Третата българска столица е Охрид. Градът е обявен за столица на България през 978 г. от комитопул Самуил, който застава начело на управлението на държавата.
През 1018 г. България пада под византийско владичество. То продължава до пролетта на 1187 година, когато император Исак II Ангел признава официално възобновяването на българската държава на север от Балкана. Тогава за столица на Второто българско царство е обявен град Търново.
Прочетете също: 29 март в историята: Тежка бомбардировка над София от англо-американската авиация
3 април 1860 г.: Провежда се Великденската акция
На този ден през 1860 г. се провежда Великденската акция, известна още като Българския Великден. Това събитие изиграва важна роля в уреждането на българо-гръцките отношения и борбата за независима българска църква.
Великденската акция е инициатива на църковните дейци в Цариград, които са по-радикално настроени в борбата за църковна независимост. Събитието, което остава в историята на България, се случва по време на тържествената литургия в българската църква “Св. Стефан". Тогава Иларион Макариополски умишлено не споменава името на патриарха. Постъпката му се тълкува като публично отхвърляне върховенството на патриаршеската власт и демонстративен акт, показващ желанието на българския народ за самостоятелна църква. Всички по-големи български общини веднага последват примера на радикално настроените българи в Цариград.
Заради дързостта си Иларион Макариополски е заточен в Света гора. На заточение са изпратени и останалите владици, които го подкрепят. След този акт българският църковен въпрос навлиза в най-решителната фаза за признаване на независимостта на българската църква.
Прочетете също: 28 март в историята: Сталин нарежда на Георги Димитров да "задуши" опозицията. Сърбия и Гърция се обединяват против България
