31 март в историята: България преминава към Григорианския календар

31 март 2026, 7:45 часа 567 прочитания 0 коментара

България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".

31 март 1916 г.: България преминава от Юлианския към Григорианския календар

На този ден точно в 24:00 часа през 1916 г. България преминава от Юлианския към Григорианския календар. Тогава вместо 1 април датата автоматично става 14 април.

Реформата първоначално е възприета от католическите страни в Европа и техните отвъдморски владения. Протестантските и източноправославните страни също постепенно приемат този, както го наричат, „подобрен календар“, като Гърция става последната европейска страна, която приема календара (само за граждански цели) през 1923 г. Много православни църкви обаче продължават да използват юлианския календар за религиозни обреди и датиране на големи празници. За да се посочи недвусмислено датата по време на преходния период (в съвременни документи или исторически текстове), се използват и двете обозначения, обозначени като „ стар стил “ или „ нов стил “. През XX век повечето незападни страни също приемат григорианския календар, поне за граждански цели.

Прочетете също: 28 март в историята: Сталин нарежда на Георги Димитров да "задуши" опозицията. Сърбия и Гърция се обединяват против България

Известни астрономи и математици, които са участвали в разработването на григорианския календар, са Игнацио Данти, Луиджи Лилио, както и йезуитът Кристофър Шлус.

Въвеждането на григорианския календар е провокирано от два основни фактора. Първо, юлианският календар неправилно е приемал средната продължителност на слънчевата година точно 365,25 дни, което е надценяване от приблизително един ден на век. Заради това юлианският календар има високосни години на всеки четири години без изключение. Григорианската реформа е съкратила средната продължителност на календарната година с 0,0075 дни, за да спре отклонението на календара спрямо равноденствията. Второ, след Първия Никейски събор през 325 г. сл. Хр., излишните високосни дни, въведени от юлианския алгоритъм, са довели до настъпване на пролетното равноденствие значително по-рано от номиналната му дата 21 март. Тази дата е била важна за християнските църкви, тъй като е била основа за изчисляване на датата на Великден.

За да се възстанови последователността, реформата измества датата с 10 дни: четвъртък, 4 октомври 1582 г., е последван веднага от петък, 15 октомври 1582 г. Освен това, реформата променя и лунния цикъл, използван от Църквата за изчисляване на датата на Великден, тъй като астрономическите новолуния са настъпвали четири дни преди изчислените дати. Въпреки въвеждането на малки промени, календарът продължава да се основава по същество на същата геоцентрична теория като своя предшественик.

Прочетете също: 30 март: Почитаме паметта на Емил Димитров

31 март 1878 г.: Създадена e Българска земска войска

На този ден през 1878 г. е създадена Българската земска войска на наборен принцип. В резултат на това е създадена учебна рота, локализирана в Пловдив. Руският ген. А. Шелейховски е поставен начело на войската. Първият военен министър на България руският ген. Паренсов активно помага на ген. Шелейховски за изпълнението на задълженията на поста му. Българското опълчение става основа за изграждането на Българска земска войска. Временното руско управление въвежда задължителна военна повинност за мъжете от 20 до 30 г., чийто срок на служба за редовия състав е десет години. От тези 10 години, 4 години трябва да са в Действащата армия, а останалите 6 години да са в запас. Първият набор от около 9000 души е свикан още през месец април същата година. Вторият набор е с над 20 000 души. Необходимото оръжие е предоставено напълно безвъзмездно от руското командване. В офицерската част влизат руски и български офицери.

Прочетете също: 29 март в историята: Тежка бомбардировка над София от англо-американската авиация

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Таня Станоева
Таня Станоева Отговорен редактор
Новините днес