Полският премиер Доналд Туск и германският канцлер Фридрих Мерц говориха относно военните репарации и възмездяването на Полша за унищожението й от Германия по време на нацистката ера, отбелязва "Политико".
Откритото несъгласие между двамата лидери, които обещаха да подобрят често обтегнатите отношения между страните си, хвърли сянка върху разговорите в Берлин, които имаха за цел да демонстрират единство и сътрудничество по редица въпроси, включително отбрана и подкрепа за Украйна. Вместо това двамата лидери прекараха време в спорове по силно емоционалния въпрос за това как Германия трябва да се опита да компенсира действията си по време на Втората световна война.
"Трябва да пазим спомените живи, дори болезнените", каза Мерц, застанал до Туск. "Надявам се, че можем да направим това по начин, който не ни разделя, а ни сближава", допълни той.
Още: Полският президент каза "не" на среща с Орбан след като унгарецът отиде да се поклони на Путин
Но Туск, под натиск от опозиционната националистическа партия "Право и справедливост" (ПиС), зае по-твърда позиция по въпроса, отколкото в миналото, критикувайки логиката на Германия за отказ да плати военни репарации на Полша.
"Всички ние в Полша вярваме, че Полша не е получила обезщетение за загубите и престъпленията през Втората световна война", каза Туск.
След преизбирането си през 2023 г. Туск не акцентира върху исканията за репарации на предишното правителство на ПиС, което призова Германия да плати 1,3 трилиона евро за окупацията на Полша от 1939 до 1945 г. Берлин многократно е заявявал, че въпросът е правно "приключен".
Но в понеделник Туск отново повдигна въпроса, критикувайки германския аргумент, че Полша се е отказала от правото си на репарации през 50-те години на миналия век, когато е била под контрола на Съветския съюз, посочва "Политико".
Още: Туск: Основата на НАТО е солидарността, а не егоизмът
Политиците от ПиС, включително настоящият президент на Полша Карол Навроцки , твърдят, че освобождаването от отговорност е направено под съветски натиск и не може да се приема за чиста монета. И в понеделник Туск също застана на тази позиция.
"Германия се придържа към това официално дипломатическо споразумение от 50-те години на миналия век", каза полският премиер. "Тези, които познават историята, знаят, че през 50-те години на миналия век Полша не е имала думата по въпроса. А отказът на Полша от репарации не се разглежда като акт, който отразява мнението на полския народ. Полският народ не е имал думата."
Подновеното напрежение около репарациите заплашва да усложни усилията на двамата лидери да изгладят различията по редица въпроси, от спорове относно националния граничен контрол до разследването на Берлин на експлозиите, които парализираха подводните газопроводи "Северен поток", пренасящи руски газ за Германия.
Правителството на Туск често е изтъквало, че макар да има морални аргументи за репарации, няма начин Берлин да ги плати по законен начин и следователно продължаването на споровете по този въпрос само подкопава връзките на Полша с Германия, нейния най-голям икономически партньор.
Още: Няма да търпим неприятелски действия: Русия затваря генерално консулство на Полша като ответна мярка
Обещания
В същото време Мерц встъпи в длъжност, обещавайки да подобри отношенията с Полша, и пътува до Варшава в първия си пълен работен ден . Тогава Мерц каза, че вижда така наречения Ваймарски триъгълник - неформален съюз между Германия, Полша и Франция - като потенциален двигател за оформяне на по-стабилна европейска отбранителна стратегия.
В понеделник правителството на Мерц обяви серия от други стъпки, целящи да облекчат полското негодувание срещу отказа на Берлин да плати репарации, въпреки че тези мерки едва ли биха успокоили много поляци.
Канцлерът заяви, че Германия ще продължи с плановете си за изграждане на паметник, посветен на полските жертви на нацистка Германия в Берлин, а правителството му обеща да върне полските културни артефакти, ограбени от нацистите.
Още: Полша: Увеличаваме производството на 155-мм снаряди 30 пъти
Според съвместна декларация Германия също така обещава да "проучи възможностите за предоставяне на допълнителна подкрепа на полските жертви на нацистката агрессия".
Това обещание съдържа намек за предложението на бившия канцлер Олаф Шолц за финансово обезщетяване на все още живите полски жертви на нацистка Германия. Но планът все още не е осъществен, пише "Политико".
Туск изрази разочарование от това в понеделник, твърдейки, че времето изтича.
"Когато обсъждах това с канцлера Шолц, броят [на все още живи хора] беше малко над 60 000", каза Туск. "Днес те са 50 000 души", каза той.
"Моля, моля, ускорете нещата, ако наистина искате да направите този жест", каза полският премиер, добавяйки, че ако Берлин не действа по-бързо, Варшава ще използва собствените си пари, за да обезщети жертвите.
Въпреки разногласията, Берлин и Варшава гледат в една посока за Украйна
Въпреки разногласията, Мерц и Туск заявиха, че са в тясна връзка относно развитието в Украйна и преговорите за евентуално мирно споразумение.
Туск нарече нивото на сътрудничество "наистина безпрецедентно" и предупреди за риска от задълбочаване на разделенията между двете страни.
Още: Нападнаха посланика на Полша в Санкт Петербург (ВИДЕО)
"Имаме радикали от двете страни на границата", които "са заинтересовани да разпалят антигермански настроения в Полша и антиполски настроения и чувства в Германия", каза той. "Но съм убеден, че те няма да могат да постигнат целите си."
Симпатии между народи?
Срещата между Мерц и Туск в Берлин се проведе на фона на все по-негативното мнение за Германия в Полша, като само една трета от поляците заявяват, че изпитват симпатия към съседите си, съобщи Дойче веле.
Туск използва срещата, за да поднови призивите към Берлин да подкрепи оцелелите жертви на нацистката окупация на Полша от Германия по време на Втората световна война.
Още: Готови за саботаж: Полша предприема мерки за защита на критична инфраструктура в страната
Мерц се въздържа да влиза в подробности.
"Моля за вашето разбиране, в този момент не можем да разкрием никакви числа. Но бъдете сигурни, че федералното правителство, което ръководя, е много наясно с историческата си отговорност към съседната ни Полша и че ще продължим да водим преговори помежду си", заяви германският канцлер, предаде Дойче веле.
Полша не иска второстепенна роля
На фона на нарастващия натиск от страна на САЩ за сключване на мирно споразумение с Русия, Варшава и Берлин искат да изпратят сигнал за подкрепа към Киев и за единство между най-големите – и най-силните във военен план – страни в Централна Европа, посочи "Гардиън".
Още: Полша заподозря още 4-ма украинци за жп саботажа, Киев и Варшава с общи мерки
Но под повърхността двустранните отношения стават все по-сложни. Полша, дълго време считана за по-малкия партньор, вече не се вижда в подчинена роля. Това се дължи не само на икономическия й успех след падането на комунизма през 1989 г., но и на факта, че тя е избягвала германските политики, които счита за грешни, а именно по отношение на миграцията и отношенията с Русия.

"Поляците са станали по-уверени в себе си, особено по отношение на Германия, която винаги е била еталон", каза д-р Агнешка Лада-Конефал, заместник-директор на Германския институт по полски въпроси, която е съръководител на проучване на полско-германските отношения.
Тази година проучването, което проследява взаимните нагласи през последните 25 години, показа почти рекордно ниво на неприязън от полска страна, като само малко повече поляци имат положително мнение за германците, отколкото тези, които са с отрицателно. Това е в рязък контраст с начина, по който германците възприемат поляците, като проучването отчита най-ниския процент хора, изразяващи отрицателни мнения за източните съседи на Берлин, посочва "Гардиън".
Още: Полша затваря последното руско консулство, Кремъл със светкавична реакция
Лада-Конефал каза, че настроенията в Полша са подхранени от години на антигерманска реторика от предишното консервативно-популистко полско правителство на "Право и справедливост", което редовно представяше своите съперници – особено либералния полски министър-председател Доналд Туск – като агенти на Берлин, участващи в антиполски заговори. Набиращата сила крайнодясна коалиция Конфедерация също редовно обвинява Туск в подчинение на Германия.
"Но... тези [коментари] попаднаха на плодородна почва: някъде в полската душа... имаше дълбоко спяща несигурност относно германците... и затова тези емоции започнаха да резонират", каза тя.
"Образът на ПиС като защитник на полската идентичност срещу Германия и обвинението, че [Туск] представлява "скритата германска тенденция", е важна разлика в полската политика, колкото и несправедливо и преувеличено да е това, така че всякакви действия неизбежно ще бъдат разглеждани през тази призма", каза д-р Бен Стенли, доцент по социални науки в университет във Варшава.
Надеждите се възродиха за кратко тази година, след като Мерц избра да направи второто си пътуване в чужбина до Полша, но след това – под вътрешен натиск от крайната десница "Алтернатива за Германия" по въпроса за миграцията – той влезе в конфликт с Варшава по повод граничния контрол, чувствителна тема за много поляци.
Още: Опасност: Полша вдигна авиацията си
Много поляци все още таят горчивина към Германия заради бавната й реакция на руската инвазия в Украйна и са разочаровани, че мирните преговори изглеждат по-скоро свързани с Берлин, отколкото с Варшава, казват анализатори.
Проф. Алекс Щербяк от Университета в Съсекс припомня, че по време на неотдавнашното съвместно пътуване на полски, германски, френски и британски лидери до Киев, Мерц, Макрон и Стармър пътуваха заедно в друг вагон, различен от този на Туск.
Макар причините за това да са били оперативни, символиката на самостоятелното пътуване по време на напрегнатата президентска кампания в Полша е била "ужасна", казва Щербяк, и е била използвана от съперниците на Туск, за да твърдят, че той е "втора категория", що се отнася до воденето на европейската външна политика.
Щербяк каза, че натискът на Германия Полша да има "по-централна роля" в преговорите би изпратил по-добър сигнал, като отразява нейната важност като съсед на Украйна, логистичен център и страна, дала подслон на 1,5 милиона украинци.
Но наследството и споменът за нацистката германска инвазия в Полша през 1939 г. остават най-трудните за разрешаване напрежения. Проучванията показват, че 58% от поляците очакват германците да направят повече, за да компенсират страната им.
Доклад, изготвен по време на управлението на ПиС, изчислява репарациите на 1,5 трлн. евро, което е три пъти повече от бюджетът на Германия за 2026 г., който е обременен с дългове, посочва "Гардиън". Аркадиуш Муларчик, бивш министър, който ръководеше работата, казва, че това е "консервативна" оценка и я сравнява с 2 трлн. евро, платени от федералната република за инвестиции в Източна Германия след обединението.
Правителството на Туск се дистанцира от искането, но призова Берлин да „мисли творчески“, особено по отношение на 60 000-те живи жертви на войната. Полските медии съобщиха, че предложението за еднократно плащане от 200 млн. евро – 3300 евро на човек – е било отхвърлено от Варшава миналата година като недостатъчно.
Новият полски президент Карол Навроцки също изрази подкрепата си за въпроса по време на неотдавнашното си посещение в Берлин, като предложи германска инвестиция в полската армия като част от споразумението.
И когато Муларчик предложи да информира германския посланик във Варшава Мигел Бергер за доклада миналата седмица, дипломатът отхвърли дебата като подклаждащ "разделение, което помага само на Путин".
"Докато Германия е гореща тема в Полша от години, то в Германия Полша си остава студена тема или по-точно, пренебрегвана тема", казва проф. Роберт Траба, заместник-председател на консултативния съвет на Фондацията за германо-полско сътрудничество, който предупреждава за "асиметрия" в тази насока.