България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
31 юли 1938 година: България и Гърция подписват Солунското споразумение
На този ден през 1938 година България и Гърция подписват Солунското споразумение. От българска страна то е подписано от българския министър-председател Г. Кьосеиванов, а от гръцка страна съответно от гръцкия министър-председател Й. Метаксас.
Прочетете също: 23 юли: Русия предлага съюзничество на България по време на Първата световна война
Гърция сключва споразумението с България от името на всички държави, които са част от Балканския пакт. Договореностите на страните в споразумението предвиждат отказването им от прилагането на военните клаузи на Ньойския мирен договор (1919 г.), като и от решенията, взети от Лозанската конференция (1922 –1923 г.), които касаят границите в Тракия.
Англия и Франция изиграват ролята на посредници за подписването на споразумението като целта им е намаляване на напрежението на Балканския полуостров, както и ограничаване на влиянието на Германия и Италия към Проливите. С подписаното споразумение териториалните спорове между балканските държави не са окончателно разрешени. Поради тази причина България не променя отношението, което има към Балканския пакт.
31 юли 1891 година: Първата аудиенция на Стефан Стамболов при султана
На този ден през 1891 година се състои първата аудиенция на Стефан Стамболов при султан Абдул Хамид II. Стамболов пристига ден по-рано при султана и е посрещнат с почести от него.
Той излага идеята си за създаването на политически, военен и икономически съюз между Османската империя и Княжество България. Стамболов настоява пред султана за автономия за българите с равноправен български език и местно самоуправление. Въпреки обещанията на султана за евентуално признаване на княз Фердинанд, срещата завършва без конкретен резултат за разрешаване на наболелите църковно-национални въпроси.
Синът на Абдул Меджид, Абдул Хамид II, е владетел на Османската империя, управляващ от 1876 г. до 1909 г. С помощта на младотурците той идва на власт, но малко след това успява да осъществи еднолична диктатура.
Абдул Хамид II проваля Цариградската конференция под влиянието на английската дипломация. Той отказва да приеме Лондонския протокол от 1877 г., предвиждащ провеждане на реформи в империята. Това става повод за избухването на Руско-турската освободителна война, при която Османската империя губи, а Русия излиза победител.
Прочетете също: 21 юли: Подписан е Кючуккайнарджийският мирен договор. Роден е Васил Априлов
Абдул Хамид II се придържа към линия на поведение, която защитава интересите на западните европейски велики сили. Това води до превръщането на империята в тяхна полуколония. Абдул Хамид II остава в историята като Кървавия султан заради жестокия терор, който осъществява върху поробените християнски народи.
Безмилостното потушаване на Илинденско-Преображенското въстание също е негово дело. Младотурската революция, която избухва през 1908 г., го принуждава да възстанови конституцията, съставена още през 1876 г. Но въпреки това султанът не се отказва от плановете си за нова разправа с младотурците. Метежът, който той организира през април 1909 г., се оказва неуспешен. Поради тази причина той е свален от престола и остава под домашен арест до края на живота си.
Прочетете също: 27 юли: Освободена е Варна
