България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
5 октомври 1912 година: Цар Фердинанд I обявява война на Османската империя
На този ден през 1912 г. с манифест цар Фердинанд I обявява война на Османска империя. С това започват военните действия, чиято цел е освобождението на българските земи, несправедливо отделени от пределите на държавата ни след Берлинския договор от 1878 г.
Балканската война, която се води в периода 1912-1913 година, е война на България, Сърбия, Гърция и Черна гора (държавите от Балканския съюз) срещу Османската империя. Нерешеният национален въпрос на Балканите е в основата на конфликта.
Значителни части от Балканския полуостров, населени с българско, гръцко, сръбско и албанско население, по волята на Великите сили, остават в пределите на Османската империя след Руско-турската освободителна война.
Прочетете също: 1 септември: България обявява война на Румъния
Военните действия, които поставят началото на войната, започват още в края на септември 1912 г. - на 26 септември черногорски войски нахлуват в Северна Албания. Това става повод за прекратяването на установените отношения на Османската империя с четирите балкански правителства.
На 5 октомври България и Гърция обявяват война на Османската империя. Сърбия следва примера им и на 7 октомври и тя обявява война на Османската империя.
Общо 645 000 души войска и 1412 оръдия са на разположение на балканските съюзници. Срещу тях е армията на Османската империя, която се състои от 420 000 души и 930 оръдия.
На 5 октомври българската армия на Тракийския фронт бележи значителни успехи. Втора армия, командвана от генерал Никола Иванов, е насочена към Одрин. Първа армия под командването на Васил Кутинчев се насочва към участъка между Одрин и Лозенград. Трета армия, която е под командването на генерал Радко Димитриев, остава скрита за турското командване. Тя се насочва към Лозенград, за да атакува десния фланг на Източната турска армия, която е под ръководството на Абдулах паша.
Първа и Трета армия успяват да извоюват пълна победа. Крепостта Лозенград е овладяна на 11 октомври. Източната турска армия започва да бяга панически, насочвайки се на юг.
Балканската война приключва с подписването на Лондонския мирен договор на 30 май 1913 г. Османската империя е принудена да отстъпи част от своите владения на съюзниците - Македония, Беломорска и Одринска Тракия. С подписването на договора е създадена Албания.
След Първата балканска война България получава земите от Мидия на изток до Гевгели на запад, в които влизат Одрин, Лозенград, Сяр, Кавала и Дедеагач.
Гърция и Сърбия също получават значителни територии и си разделят голяма част от Македония. Но именно нейната подялба става причина за избухването на последвалата Междусъюзническата война, известна още като Втора балканска война.
