Журналистките в България продължават да работят при несигурни трудови условия, широко разпространени практики на сексизъм и тормоз, а професията става все по-феминизирана, без това да води до по-добра защита на жените в медиите. Това показва изследването „Да бъдеш журналистка: цената на професията“, представено от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) – България днес в София. Проучването е базирано на 14 дълбочинни интервюта и две фокус групи с общо 30 журналистки от 10 населени места в страната, проведени в периода декември 2025 – юни 2026 г.
Репортери без граници: Сексизмът все повече завладява журналистиката
Представители
В него участват представители на национални и регионални медии, както и журналистки на свободна практика. Автор на доклада е изследователят Николета Даскалова. Председателят на АЕЖ – България Мария Черешева посочи, че въпросът за условията на труд е неразделна част от темата за свободата на словото. По думите ѝ, макар журналистическата професия в България вече да е доминирана от жени, това не означава, че те са по-добре защитени. Според нея проблемите в сектора рядко се обсъждат публично, защото журналистите по правило говорят за чуждите проблеми, а не за собствените си. Черешева призова за конкретни мерки за подобряване на условията на труд и за по-голяма солидарност в гилдията.
Още: Наплатанова: СЕМ е независим, въпреки че върху 70% от журналистите има политическо влияние
Николета Даскалова отбеляза, че изследването проследява част от тенденциите, установени при предходно проучване за състоянието на журналистическата професия отпреди близо десет години. По думите ѝ сред най-тревожните констатации остават несигурната заетост, ниските възнаграждения и липсата на социална защита.
Фон дер Лайен: „Дивангейт” показа, че е необходимо ЕС да се справи със сексизма
Осигуровки
Проучването показва, че социалните осигуровки често се възприемат като „лукс“, а широко разпространена практика е журналистите да работят на минимални трудови договори, допълвани с авторски хонорари. Заплатите рядко се индексират, а в обществените медии, въпреки по-добре уредените трудови права, възнагражденията също се определят като ниски, посочи Даскалова. Особено тежко е положението в регионалните медии, където често липсват пълни трудови договори, а журналистите съчетават няколко длъжности едновременно, включително рекламна дейност. По думите на авторката на доклада екип от трима души вече се приема за стабилен.
Още: Властта отчита: Все повече жени на ръководни позиции у нас през 2024 г.
Свободна практика
Свободната практика също не носи очакваната независимост, а често означава повече работа, по-малко сигурност и висок риск от професионално прегаряне, показва още проучването. Сред темите, които според Даскалова остават недостатъчно обсъждани в гилдията, е майчинството. Журналистките често са принудени да договарят увеличение на осигурителния си доход едва след като забременеят, а връщането им на работа обикновено става по-рано от предвиденото. Част от участничките разказват, че са били предупреждавани от свои ръководители, че журналистиката не е подходяща професия за жени, които искат да имат семейство.
Сексизъм
Още: АЕЖ призова за наказания за протестърите от "Величие" и "Възраждане", нападнали и били журналист
Проучването отчита широко разпространен сексизъм както в редакциите, така и извън тях. Журналистките съобщават за коментари на външния вид и възрастта им, за случаи, в които млади жени са изпращани на срещи с рекламодатели заради пола си, както и за обидно отношение от страна на политици и бизнесмени. Онлайн тормозът също остава масово явление, като дори положителните коментари често са придружени със сексуални внушения. Авторката отбеляза, че тревожна тенденция е високата търпимост към сексизма в самата професионална общност, докато чувствителността към възрастовата дискриминация е значително по-висока.
Сред другите форми на натиск, описани от журналистките, са словесни заплахи, ултиматуми, привикване в офиси, съдебни дела, известни като SLAPP, телефонен натиск, искания за сваляне на публикации и заплахи към членовете на семействата им.
"Време е България да застане до своите свободни журналисти": АЕЖ с призиви и тревожни данни
Според проучването най-висок риск носят младите журналистки, бременните жени, работещите на свободна практика и тези, които се занимават с разследваща журналистика.
Председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) журналистката д-р Габриела Наплатанова представи данни от мониторинг на регулатора, според които жените представляват 58% от водещите и репортерите в наблюдаваните 18 радио- и телевизионни медии, а мъжете – 42%. В същото време сред гостите в медийното съдържание мъжете са 69% срещу 31% - жени.
Доклад: Франция все още е дълбоко сексистка страна
Ръководни позиции
Наплатанова посочи още, че по данни на ЮНЕСКО четири от десет журналистически истории по света се разказват от жени, но едва 22 процента от ръководните позиции в медиите се заемат от тях. Тя подчерта необходимостта журналистическата общност да проявява по-голяма колегиална солидарност при случаи на натиск срещу журналистки и припомни, че СЕМ нееднократно е реагирал при публични атаки срещу жени журналисти, предаде БТА.
Още: Пак спад: Къде е България в класацията за свободата на словото
Инициативата за изследването е подкрепена от Фондация за свободата „Фридрих Науман“, а представянето се организира с подкрепата на Посолството на Кралство Нидерландия в България. Отговорността за съдържанието на изследването и представянето на резултатите е изцяло на АЕЖ-България и не отразява непременно позициите на финансиращите институции, уточняват от Асоциацията.
Снимки: iStock
Как през 1971 г. репортерка щипе мъже по задниците и им задава неудобни въпроси (ВИДЕО)
