Методика за определяне на справедливата стойност има сериозни проблеми и създаването на подобен механизъм може да има негативни последици не само за хранителната индустрия, но и за функционирането на свободния пазар в България.
С такова становище излязоха национално представените браншови организации от хранителната индустрия, членове на Националния съвет по храните, които изразяват сериозна загриженост относно проекта на Методика за определяне на справедливата стойност на стоки по чл. 68п, ал. 6 от Закона за защита на потребителите.
Становището е подписано от 15 национално представени браншови организации от хранителната индустрия, сред които членуващите в БСК: Асоциация на месопреработвателите в България; Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България; Сдружение на производителите на растителни масла и преработватели на маслодайни култури в България; Сдружение „Храни и напитки България“; Съюз на пивоварите в България; Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци; Съюз на производителите на захар и захарни продукти; Съюз на птицевъдите в България; Асоциация на свиневъдите в България.
Организациите посочват, че след подробен анализ и опити за практическо прилагане на предложените формули и алгоритми са установени редица принципни и технически проблеми, които поставят под въпрос както приложимостта на методиката, така и нейната икономическа и правна обоснованост.
Според тях агрегираните данни не могат да определят "справедлива стойност" на конкретен продукт. Един от основните проблеми е именно използването на агрегирани данни за широки продуктови категории при изчисляването на стойността на конкретни стоки, смятат организациите.
"Данните за цените на едро на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата не отчитат разнообразието от артикули, техните характеристики, качество, марки и разфасовки. В резултат една средна цена за дадена категория може съществено да се разминава с реалната икономическа стойност на конкретния продукт. Допълнителен проблем е, че за 3 от предвидените 17 продуктови категории – хляб, свинско месо и кренвирши, липсват необходимите котировки в посочения източник, което прави алгоритъма неприложим за тях", пише в позицията.
В становището се предлага, ако изобщо се прилага подобен подход, той да бъде ограничен до малък брой най-потребявани конкретни продукти, като се използват анонимизирани реални доставни цени от производители и търговци при гарантирано запазване на търговската тайна.
Източник: Pixabay
Още: След края на цените в левове: Ново закръгляне нагоре по заведения (СНИМКА)
Критиките
Браншовите организации посочват най-сериозните проблеми, които виждат в предложението:
"Най-ниската цена не може да бъде универсален критерий за справедливост
Браншовите организации определят като особено проблемна концепцията за „първа ценова линия“ и използването на т.нар. „котвен продукт“. Според тях поставянето на най-евтиния продукт, приоритетно собствена марка на търговската верига, като база за сравнение изкуствено сваля референтната стойност за цялата категория.
Още: По-евтино в Гърция: Защо съседите ни свалят цените на продуктите? (ВИДЕО)
Този подход не отчита разликите в качество, произход, иновации, устойчивост, характеристики и добавена стойност. В становището се предупреждава, че той може да стимулира изместването на асортимента към по-евтини продукти, да ограничи разнообразието и да обезкуражи инвестициите в качествени и иновативни български продукти.
Затова се предлага „котвеният продукт“ да бъде определян като най-потребявания или представителния продукт в съответната категория, а не като най-евтиния продукт.
Част от механизма излиза извън законовата делегация
В становището се поставят и сериозни въпроси относно съответствието на проекта със Закона за защита на потребителите. Според организациите въвеждането на т.нар. „коригиращ фактор“ и използването му за симулиране на доставна или заводска цена излизат извън предоставената от закона делегация.
Още: "Как "Кошница с грижа" се оказа кошница с PR": 2 месеца по-късно "грижата" изчезна от магазините
Особено притеснително е предложението за 10% диапазон на отклонение от изчислената „справедлива стойност“, над който да се предвижда наблюдение. Според вносителите на становището това създава риск от фактическо превръщане на индикативната стойност в инструмент за намеса в ценообразуването. Те настояват съответните разпоредби да отпаднат.
Френският модел не може да бъде пренасян механично
Като проблем се посочва и начинът, по който проектът използва данни от френската Обсерватория за формиране на цените и маржовете (OFPM). В становището се подчертава, че OFPM има аналитична функция и не определя „справедливи стойности“, нито норми за допустим марж или санкции.
Налице са и технически несъответствия при пренасянето на показателите от френския модел – например показатели, изразени като процент от оборота, са използвани като надценка върху доставната цена, което според организациите води до изкривяване на резултатите.
Въпросителни около европейския ценови критерий
Сериозни забележки има и към начина на определяне на референтните държави в ЕС. Според становището липсват ясни критерии кой и на какъв принцип ще определя държавите за сравнение. Експерименталните изчисления с различни групи държави дават разлики от над 10%, което създава възможност за субективен избор на референтни пазари.
Организациите настояват държавите за сравнение да се определят според спецификата на конкретния продукт, включително дали съответният пазар е производител или зависи преимуществено от внос.
Липсата на достъп до използваните данни поставя под въпрос правната сигурност
Друг ключов проблем е използването на частни и платени източници за определяне на съществени параметри в методиката. Сред тях са данни от McKinsey и EuroCommerce за целевия EBIT и данни от NielsenIQ за европейските цени на дребно. Засегнатите предприятия нямат достъп до тези бази, което според становището не им позволява да проверят входните данни и да оспорят изчисленията.
Риск методиката да доведе до обратния ефект – повишаване на цените
Особено сериозно е предупреждението за потенциални последици от гледна точка на конкурентното право. Предвиденото ежедневно публикуване на цените на ниво конкретен артикул, в единен формат и срок, заедно с публикуването на медианни цени по категории, може да създаде прекомерна прозрачност между конкурентите и да улесни координираното им поведение".
Искане за задълбочен преглед на методиката
В становището се посочва и възможността обявената от държавата „справедлива стойност“ да се превърне във „фокусна точка“ за цените, особено ако е по-висока от реално прилаганите цени. Така вместо да доведе до по-ниски цени, механизмът може да стимулира тяхното повишаване.
Организациите предупреждават, че в настоящия си вид проектът създава предпоставки за практически неприложим механизъм и носи рискове за развитието на българската хранителна индустрия, потребителите и свободния пазар. Те призовават правителството да преразгледа предложените политики и да не допуска създаването на прецеденти с неясни правни, икономически и социални последици.
