Денков: Преди 120 г. българите доказват, че идеята за демократична република не е увиснала на бесилото заедно с Васил Левски

Ето и останалата част от словото на премиера:

"Тази идея придава смисъл и вдъхва мъжество на хиляди борци, които жертват живота си в името на свободата и равенството между всички народности. 

Още: Радев: Гарантирането на конституционното равноправие на българите в РСМ ще сбъдне заветите на илинденци

Илинденско-Преображенското въстание е събитие с особено висока историческа стойност за съвременната българска нация. Защото поривът на въстаниците за свобода не е егоистично националистически. Идейното знаме на тази свобода е „пълната политическа автономия на Македония и Одринско“ с равни права, равни задължения, равни отговорности и равни възможности за развитие за всички общности, без разлика на „вяра и народност“. Подобни реформи са обещани от Великите сили в Берлинския договор от 1878 г., но така и не се реализират в залязващата Османска империя.

Не е случайно, че тъкмо българите са движещата сила в най-масовото въстание срещу Османската империя по тези земи. В географските области Македония и Източна Тракия тогава те са и най-многочислената, и политически най-активната част от иначе разнородното ù население. Българското съдържание и облик както на въстанието, така и на цялостното революционно движение в Македония и Одринско, е признато от всички – от османските власти, от останалите етнически общности и балканските съседи. Не правят изключение и Великите сили, които по това време ревниво бранят наследството на Османската империя. Техните дипломати и журналисти описват не само нарастващото влияние на Българската екзархия. Във фокуса им все по-често попадат действията на революционната организация, чиято активност в началото на XX век се превръща в истинска заплаха за многовековната империя.

Още: Строги мерки за 120 години от Илинденско-Преображенското въстание

В началото на XX век споменът за Съединението от 1885 г. не е толкова далечен. Затова и свои, и чужди са наясно с естествената посока на исканата пълна автономия на Македония и Одринско – към едно следващо Съединение. Тъкмо заради това геополитическият вихър се обръща срещу въстанието. През лятото на 1903 г. сънародниците ни в Македония и Одринско плащат цената на устрема си към свобода с хиляди човешки жертви, материални и морални опустошения. За да се спасят от изтребление, над 30 хил. бежанци търсят подслон в Родината - майка.

2 август е символ. На тази дата преди 120 години хиляди въстаници хвърлят мост към основните ценности, които движат демократичния свят днес – граждански свободи и равноправие на всички хора без разлика на етнос, религия, пол и занятие. Ние, техните наследници, сме призвани да браним тези ценности  и да ги предадем на нашите деца, които да ги пренесат в бъдещето.

Още: Президентът поздрави Северна Македония за държавния им празник Илинден

Слава и поклон пред паметта на героите от Илинденско-Преображенската епопея, отдали живота си за свободата на Македония и Одринска Тракия!", заяви премиерът.

На 2 август 1903 г. започва Илинденско - Преображенското въстание за освобождение на българското население в Македония и Одринска Тракия, останало след Освобождението на България (1878) в пределите на Османската империя съгласно Берлинския договор (13 юли 1878). Въстанието е организирано и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Османското правителство хвърля огромни сили за потушаването му. В близо 240 сражения около 25 хил. въстаници се сражават с 350-хилядна редовна турска войска и башибозук. Опожарени са 205 села, без покрив остават повече от 70 хил. души. Броят на загиналите надминава пет хиляди души. Около 30 хил. души са принудени да напуснат родните си места. Основната част от тях намират подслон в България, сочат архивите на отдел „Справочна“ на БТА.