В навечерието на най-светлия български празник 24-и май, на 20 май 2025 г. в Народното събрание се проведе важна обществена дискусия на тема "Устойчиво развитие на българската култура", организирана от Съюза на артистите в България, Българска музикална асоциация и Обсерваторията по икономика на културата. Събитието събра представители на институции, професионални организации и представители на независимия културен сектор, и бе инициирано в контекста на продължаващите усилия за формулиране на дългосрочна визия за културната политика и адекватна подкрепа на културните и творческите индустрии в страната.
Дискусията бе открита от актьора Христо Мутафчиев, председател на Съюза на артистите в България (САБ), а модератор на събитието беше Диана Андреева-Попйорданова от Обсерваторията по икономика на културата и преподавател в УНСС.
Още: Опасен ли е Националният студентски дом и спъва ли независимите културни проекти в София?
В своето встъпление Диана Андреева подчерта необходимостта от изграждане на нова платформа за партньорство между институциите, гражданския сектор и ключовите министерства (вкл. Министерство на културата, Министерство на финансите, Министерство на образованието и науката, Министерство на иновациите и растежа, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на туризма). Акцент беше поставен върху постъпковото увеличение на бюджета за култура и изграждането на обоснована аргументация чрез анализи и регионализирани културни политики. Тя предложи създаването на харта с конкретни цели, срокове и отговорни институции като инструмент за ускорено развитие на културните процеси в страната.
Изказвания и позиции
В рамките на дискусията бяха изказани позиции от Деница Езекиева (САБ) и Мирена Станева, изпълнителен директор на Българската музикална асоциация (БМА). Станева акцентира върху необходимостта от структурни промени, които да гарантират по-добро управление и устойчивост на музикалния сектор: "Публичната и независимата сцена споделят сходни предизвикателства, които не могат да бъдат решени без политическа воля и нормативни промени. Изключително ниското заплащане, несъобразената система за финансиране и липсата на стратегическа визия водят до отлив на млади кадри, срив в мотивацията и невъзможност за развитие."
Тя подчерта, че е необходима цялостна модернизация в начина, по който се финансират държавните културни институти, включително обвързването на единните разходни стандарти с минималната или средната работна заплата. Сериозно внимание следва да се обърне и на интернационализацията, образованието и културната инфраструктура, където хроничната липса на инвестиции и визия подкопават конкурентоспособността на сектора. "Без системна подкрепа за износа на българска култура и без адекватно съвременно образование, няма как да говорим за устойчива културна екосистема", подчерта още тя.
Още: Обявиха носителите на отличието "Златно перо" за 2025 г.
Езекиева от своя страна подчерта, че културата е в основата на съществуването на обществото, посочвайки данни от изследвания, според които 80% от българското население потребява култура единствено чрез телевизията. Тя постави въпроси относно целевото финансиране и ролята на Национален фонд "Култура".
Представителите на сектора изразиха остра загриженост относно системни забавяния и липса на капацитет за управление на ключови процеси в културната политика – блокирани или недовършени нормативни актове и законопроекти, провалено начало на важни процедури, забавени сесии за финансиране, функционален срив в работата на Национален фонд "Култура", както и кадрова ерозия, породена от чести политически ротации и назначения, които подкопават институционалната устойчивост и експертиза в Министерството на културата.
Активно участие в дебата взеха доц. Наталия Киселова, председател на Народното събрание, Георги Султанов – заместник-министър на културата, и Тошко Йорданов – председател на Комисията по култура и медии. Доц. Киселова заяви, че "въпросите на културата нямат политически цвят, те са въпрос на национална идентичност", подчертавайки необходимостта от стратегически и експертен подход при формулирането на културна политика.
Заместник-министър Султанов сподели, че се подготвя Национален културен календар, който ще позволи пряко финансиране на културни събития. Той обяви, че предстои актуализация на методиката за финансиране на културните институции и че ще бъдат предприети стъпки за по-лесен достъп до субсидии от страна на общините. Тошко Йорданов призова за намаляване на емоционалния заряд в дискусиите и подчерта необходимостта от системен подход: "Последните четири години държавата беше на пауза и проблемите бяха затлачвани".
Още участници и конкретни мерки
Сред другите участници в кръглата маса бяха Йорданка Фандъкова - председател на комисията за външна политика, народните представители Тома Биков и Манол Пейков, доц. д-р Тодор Чобанов – заместник-министър на културата, представители на УС и КС на БМА – Марина Василева, Борис Кучков, Венцислав Мицов, Антоанела Петрова и Васил Гюров, представители на творчески съюзи, културни и творчески организации, както и множество независими артисти.
В рамките на обсъждането бе представен пакет от 12 конкретни мерки, които целят постигане на устойчива, справедлива и жизнена културна екосистема. Сред тях се открояват:
- Създаване на национална стратегия за култура, основана на анализ и диференцирани подходи;
- Финансова децентрализация и изграждане на регионални културни политики;
- Актуализация на финансирането на държавните културни институти, с обвързване с минималната или средната работна заплата;
- Стратегия за международно разпространение на българска култура и подкрепа за международното участие на артисти;
- Подкрепа за професионалното образование и културния мениджмънт;
- Институционално признаване на културния мениджър като професия;
- Обновяване и изграждане на културна инфраструктура, включително програма за частни сценични пространства.
Още: Научно откритие: Музиката е свързвала народите още преди 4 хил. години (СНИМКИ)
Участниците в дискусията се обединиха около необходимостта от изграждане на последователна културна политика, основана на данни, междуинституционално партньорство и ангажираност на сектора. Диана Андреева подчерта, че "Предложенията ни са свързани на етапи. Стратегията е изключително важен документ. Министерството на културата може да създаде работна група, да направи хоризонтални и вертикални партньорства, но разговорът за бюджета не чака стратегия и динамиката на създаването му за следващата година тече, т.е. бюджетната процедура е в разгара си." Затова бе акцентирано, че процесите следва да се развиват паралелно – и по отношение на подготовката на стратегическия документ, и по отношение на реалното участие на културния сектор в бюджетното планиране за 2026 г. с конкретни предложения още през юни, в активно сътрудничество с Министерството на финансите и Народното събрание.
Дискусията бе първа крачка към формирането на широк експертен и обществен консенсус около приоритетите на културния сектор и необходимите промени за неговото устойчиво развитие.
