Според немското издание "Frankfurter Allgemeine Zeitung" българският писател Георги Господинов е сред фаворитите за спечелването на Нобелова награда за литература, която ще бъде обявена на 8 октомври. Изданието предлага седем имена, които са заслужили да получат Нобеловата награда, а сред тях е това на Господинов, който през последните години прави фурор в световен мащаб с книгите си. Освен българския писател, "Frankfurter Allgemeine Zeitung" акцентира още върху австралиеца Джералд Мърнейн, румънката Габриела Адамещяну, грузинеца Ака Морчиладзе, французина Мишел Уелбек, ирландеца Колъм Толбин и ливанката Хода Баракат.
Още: Нобелова награда за 2026: Ученият, който открива „призраци“ от Космоса в Антарктида
Немското издание за Георги Господинов
Ето какво пише Сандра Кегел в изданието "Frankfurter Allgemeine Zeitung" за българския писател.
Георги Господинов е един от най-оригиналните гласове в международната литература. Роден през 1968 г. в българския град Ямбол и живеещ днес в София, той с поетичен устрем и меланхолична ирония изразява носталгията си по Европа във всичките ѝ настроения. Творчеството му е проницателно, експериментално и разнообразно – то обхваща както проза и поезия, така и оперни либрети и сценарии. В нея винаги може да се открие великолепният разказвач, изпълнен с идеи, странни моменти и отчаяна веселост. Там срещаме експерт по залези, който се подготвя за последния космически завес, или баща, който в търсене на дъщеря си блуждае пеша из един свят, излязъл от релси, в който вече не съществуват транспортни средства.
Фотограф: Стефан Здравески
Още ранните му произведения, всички преведени на немски от Александър Зитцман, като "Физика на тъгата" (2014) или "8 минути и 19 секунди" (2016), събират разказвателни миниатюри и скици, които пътуват през времето и при това обръщат поглед към комунистическото минало на България, както и към разпадането и новото начало след 1989 г. Най-важният му роман, "Времеубежище" (2022), отличен, наред с всичко друго, с международен "Букър", е зашеметяваща фантазия. Действието се развива в клиника в Цюрих за пациенти с деменция, чиито стаи са оформени по образец на отделни десетилетия от ХХ век. В тези интериори, изпълнени със специфични аромати и вещи от отминали епохи, пациентите, чиято памет избледнява, трябва да намерят утеха.
Но тези "времеубежища" са едновременно благословия и проклятие. Защото в Европа на този роман се разпространява мания по миналото. Скоро не само болните, а цели държави проявяват интерес към това връщане назад във времето. Фактът, че никой вече не може да се споразумее за общо бъдеще, а всички търсят спасение в миналото, се превръща в "Времеубежище" в завладяваща алегория за настоящето. Като цунами тези миналости заливат романа – италианците се стремят обратно към 60-те години, западногерманците – към 80-те, които приключиха с падането на Стената.
Липсата на бъдеще разкрива при Господинов гигантски резервоар от носталгия. Най-новата му книга, "Градинарят и смъртта" (2025), засяга съвсем различен, изненадващо интимен тон. Тя съчетава мемоари, изповед и моментна снимка и разказва за смъртта на баща му, за една градина и за едно поколение, което е останало встрани. Той описва и това преживяване на границата с проницателност, но в същото време нежно и почти смирено. Във всички тези произведения Господинов поглежда към миналото и улавя същността на нашето настояще. Това е велика литература. Тя определено заслужава Нобеловата награда.
Още: Страхотно признание: Георги Господинов спечели наградата за европейска литература "Жан Моне"
