Едно лято може да бъде разказано чрез броя на пожарите, засегнатите декари и дните, в които стотици хора са били на терен, но истинската равносметка започва след статистиката – с въпроса какво сме научили и какво можем да направим по-добре.
Българските гори са повече от четири милиона хектара – от високите планини до Черноморието, от труднодостъпни терени до гори, които граничат със земеделски земи, пътища и населени места. Различни са условията и рисковете, но предизвикателството е общо – как да бъдат опазвани в среда на все по-продължителни периоди на засушаване, високи температури и интензивна човешка дейност.
За равносметката от лято 2026, за уроците отвъд статистиката и защо превенцията на горските пожари е целогодишна задача разговаряме с инж. Красимир Каменов, директор на дирекция „Горско стопанство“ в Изпълнителната агенция по горите.
Г-н Каменов, ако погледнем към лято 2026 не през отделните пожари, а от национална перспектива – какъв сезон беше това за българската гора?
Беше сезон, който още веднъж ни показа колко бързо може да се променя обстановката. В началото на лятото в много райони ситуацията беше сравнително спокойна, но периодите с високи температури, продължително засушаване и силен вятър рязко повишиха риска. И тук е важно да кажем нещо, което понякога остава скрито зад статистиката. Няма „малък“ риск само защото в даден момент броят на пожарите е по-нисък. Достатъчно е съчетанието между суха растителност, подходящи метеорологични условия и един източник на запалване, за да се развие много тежка ситуация. Затова добрият сезон не се измерва единствено с броя на пожарите и засегнатите площи. Важни са и рисковите ситуации, които сме успели да предотвратим, както и бързината на реакцията там, където огън все пак е възникнал.
Когато говорим за горски пожари, обикновено виждаме последната част от процеса – огъня, пожарните автомобили, горските служители, понякога и въздушна техника. Къде всъщност започва превенцията?
Много преди това. Защитата на горите от пожари не започва в деня, в който температурите станат 35–40 градуса. Тя включва планиране и изпълнение на противопожарни мероприятия, поддържане на горската инфраструктура и достъпа до рисковите територии, наблюдение, контрол и готовност на хората и техниката. Преди началото на активния сезон се проверява изпълнението на предвидените мерки и организацията за действие.Но има и нещо по-голямо – начинът, по който стопанисваме гората. Жизнената и устойчива гора е част от дългосрочната превенция.
Това означава ли, че лесовъдът мисли за следващото лято още през есента и зимата?
Разбира се. Горското стопанство не работи на сезони в смисъла, в който обществото възприема пожарния риск. Грижата за гората е непрекъснат процес. Лесовъдските дейности имат различни цели – възобновяване на горите, подобряване на тяхното състояние и устойчивост, отглеждане на младите насаждения, поддържане на инфраструктурата. В по-широк план всички те са свързани със способността на гората да устоява на различни природни въздействия. Все повече трябва да мислим не само как реагираме при бедствие, а как поддържаме устойчивостта на горите в дългосрочен план.
България има изключително различни горски територии – от високите и трудно достъпни места в Рила и Пирин до Странджа, Сакар и Черноморието. Може ли да има един модел за превенция на толкова различни места?
Националната рамка е обща, но решенията на терен не могат да бъдат еднакви навсякъде.Рискът зависи от много фактори – климат, релеф, дървесни видове, възраст и структура на насажденията, човешка активност, инфраструктура, близост до земеделски територии и населени места. Точно затова планирането трябва да стъпва върху реалната оценка на риска за конкретната територия. Мерките, които са ефективни в една част на страната, невинаги са приложими по същия начин в друга.
Има ли нещо общо между пожарите в тези толкова различни части на страната?
Да – човешкият фактор. В огромната част от случаите причината е свързана по един или друг начин с човешка дейност. Това може да бъде небрежност, работа със земеделска или друга техника, използване на открит огън, дейности край пътища или други ситуации, които при нормални условия изглеждат безобидни. Проблемът е, че при продължително засушаване и високи температури едно на пръв поглед малко действие може да създаде много сериозен риск.Затова обществената информираност не е допълнение към превенцията. Тя е част от нея.
Над 90% от горските пожари у нас се свързват с човешка дейност. Не е ли обезкуражаващо всяка година отново да обясняваме, че една цигара, огън или искра от машина могат да имат огромни последици?
Бих казал обратното. Именно защото човешкият фактор е толкова значим, имаме възможност да повлияем върху голяма част от риска. Не можем да спрем високите температури или силния вятър. Не можем да премахнем сушата, но можем да променяме поведението си. И тук кампании като „Безотговорността е най-опасната искра“ имат смисъл, когато не просто повтарят забрани, а помагат на хората да разберат връзката между едно на пръв поглед малко действие и последиците, които то може да предизвика.
Тази година много говорихме за „малката искра“, но не рискуваме ли така да оставим впечатлението, че всичко зависи само от поведението на отделния човек? Каква е отговорността на системата?
Отговорността е споделена. Индивидуалното поведение е изключително важно, но зад превенцията стоят много институции, собственици на горски територии, държавни предприятия, общини, пожарни служби, горски служители, доброволни формирования. Още преди активния сезон се планират противопожарни мероприятия, проверява се тяхното изпълнение, състоянието на инфраструктурата и готовността за реакция.Превенцията работи тогава, когато всички тези нива действат заедно.
Климатът също променя картината. Трябва ли да приемем, че продължителните пожароопасни периоди вече ще бъдат част от новата реалност за българските гори?
Трябва да бъдем подготвени за по-сложни условия. Изменението на климата поставя горите под различен натиск – продължителни периоди на засушаване, екстремни температури, бури, вредители и болести. Пожарите са част от тази по-голяма картина. Затова и горската политика трябва да гледа напред. Необходимо е да повишаваме устойчивостта на горските екосистеми и да използваме науката, мониторинга и новите технологии много по-активно при оценката и управлението на риска.
Каква в равносметката за пожароопасния сезон през това лято?
През 2026 г., от началото на годината до момента, в страната са възникнали 271 горски пожара, обхванали общо 21 652 декара горски територии. От тях 3594 декара са опожарени върхово. Най-голям е делът на широколистната растителност – 75,24%, следвана от иглолистната – 16,85%, и смесената – 7,15%. Пожарите са засегнали също тревни и незалесени площи, както и горска постилка.
За сравнение, през същия период на 2025 г. са възникнали 546 пожара, обхванали 154 588 декара, от които 27 456 декара са опожарени върхово. Това показва значително намаление както на броя на пожарите, така и на площта, върху която са нанесли щети.
След пожар е важно да се прецени състоянието на дървостоя. До отсичане се пристъпва, когато пораженията са необратими и дърветата не могат да се възстановят. Законът за горите предвижда, че когато площите не могат да се възобновят по естествен път в рамките на три години, собственикът трябва да ги залеси в срок до две години след изтичането на този период.
Гората е едновременно устойчива и уязвима. Тя има голяма способност да се възстановява и адаптира. Затова задачата на съвременното горско стопанство не е просто да реагира на отделните проблеми, а да създава условия горите да останат жизнени и устойчиви в дългосрочен план.
Ако трябва да оставим едно изречение след края на тази кампания и след края на това лято – кое е то?
Че грижата за гората няма сезон.
През лятото я виждаме най-ясно, защото тогава рискът е пред очите ни, но истинската превенция започва много по-рано – с начина, по който стопанисваме горите, с подготовката на институциите и с ежедневното поведение на всеки от нас.
Прочетете още по темата: Как да опазим горите от пожари и как да ги спасим, ако са горели: Говори инж. Росен Райчев (ВИДЕО)
