Горещата телефонна линия за пострадали от насилие няма да спре работа

От началото на откриването на линията преди 20 години са били консултирани над 34 хил. души, а през 2017 година техният брой е бил 2250.

Служител на Белия дом подаде оставка заради домашно насилие

Оплакване за домашно насилие от страна на високопоставен сътрудник на американския президент доведе до оставката му, съобщи Нова телеви...

Прочети повече

В повечето случаи обаждания са еднократни, като се обсъжда това, което се е случило на хората и какви мерки могат да предприемат. След това пострадалите могат да се свържат със службите, към които са ги насочили специалистите. Има юридическо дежурство всяка сряда от 17:00 до 21:00 часа, което работи точно с такива случаи – домашно насилие, родителски права.

"Съществува нагласа, че това са по-затворени хора, ограничени в това да имат работа, социални контакти и образование, но това не е така. Случаите са разнообразни. Има случаи, в които партньорът ограничава жената, не ѝ дава да работи и да поддържа връзка с роднини, но има хора, които имат успешна кариера и дори заемат високи длъжности. Разнообразно е и няма конкретен профил", разказа Жана Савева относно това какви хора търсят помощ.

По думите ѝ, когато хората отиват да търсят помощ в кризисен център, полиция или друга служба, молбата им има по-голяма тежест ако се знае, че са насочени от специалист на горещата линия.

Докато в първите години повечето хора потърсили помощ на горещата линия са били от София, през последните години преобладава броят на тези от провинцията. Основно се обаждат жени, пострадали от насилие, които имат нужда да бъдат консултирани какви стъпки да предприемат за защитата си - своята и на децата си. Първоначално тяхната нужда е да намерят сили да споделят и да преодолеят чувството за срам. Има случаи, в които жертвите на домашно насилие не са споделяли за случилото се с близките си и това прави труден процеса те да разкажат за случилото се пред институциите.

В половината от случаите, в които мъжете се обаждат на Горещата телефонна линия, те търсят помощ за свои близки - дъщеря или сестра, която е жертва на насилие. В други случаи те самите са жертва на насилие от страна на свой роднина, например дете.

Бисер Петков: 23 са кризисните центрове за жертви на насилие у нас, нуждата е по-голяма

В момента има 23 кризисни центрове, разположени предимно в големите градове. 18 от тях са за деца, а 5 за пълнолетни лица. Целевата гру...

Прочети повече

Законовата уредба

Вярно е, че има сравнително добър закон за защита от домашно насилие, но е истина и че е сравнително неработещ в случаите, в които човек е търсел правата си и след това нещо не се е случило в една от брънките, когато е трябвало да бъде защитен, смята Жана Савева. Важно е държавата да бъде ангажирана.

Специалистът изрази мнение, че е много важно държавата да бъде ангажирана: "Законът не работи, когато случаят стане по-труден, тогава не се спазват мерките", каза още Савева и даде за пример убийството от лятото на 2017 година, когато съпруг с ограничителна заповед застреля жена си в столичния квартал "Лагера": "Би било добре този човек да е задържан след като има ограничителна заповед и той я е нарушил преди това."

По думите на Савева в Истанбулската конвенция е включено и осигуряването на услуги, като кризисните центрове и денонощната телефонна линия, която по всяко време да даде достъпност на хората, пострадали от домашно насилие.

"Конвенцията ще гарантира от една страна по-добри закони и по-доброто им изпълнение, както и повече и качествени услуги, които да бъдат достъпни за хората. В момента кризисните центрове са крайно недостатъчни и както виждате има дори опасност да остане без нощните смени", допълни още тя.

На теория, българите са категорично против домашното насилие

Българите са категорично против домашното насилие и подчинена роля на жената. Също така обаче те далеч не са въодушевени от идеята за с...

Прочети повече

Според Жана Савева дебатът около ратифицирането на конвенцията е тръгнал от нещо съвсем различно, "но за да подейства така силно на хората означа, че не сме достатъчно развити, за да бъдем достатъчно толерантни към всички. Истината е, че в момента се измести темата и отиде към защита на хората с различна сексуалност. Ако бяхме достатъчно широкоскроени да приемем и тях, нямаше да ни направи впечатление тази Конвенция, тя наистина не защитава тях, а жени, пострадали от домашно насилие. Реакцията говори, че обществото се стряска. Ние имаме наблюдение в началото, когато се е отваряла горещата линия - по нея не се е говорило за домашното насилие, то по-трудно се е признавало и обществото и близките по-трудно са заставали на страната на човек, пострадал. Има един манталитет, в който семейството трябва да се запази на всяка цена и всичко, което се случва да остава вътре. Нещата се променят, но явно не е достатъчно и има нужда от още усилия в тази насока, за да може свободно да слушаме за насилие, за да може спокойно да се изправим срещу него."