На 8 октомври 2026 г. в Комисията по култура и медии към Народното събрание беше единодушно приета Харта за културна политика – важна стъпка към изграждането на дългосрочна, последователна и устойчива културна политика в България.
Хартата съдържа 64 точки, обединени в 8 основни направления, които очертават рамката на бъдещите политики и законодателни инициативи в сектора. Сред тях са поетапното увеличаване на бюджета за култура до минимум 1% от БВП, устойчивото финансиране на независимия културен сектор, гарантирането на културните права на гражданите, приемането на Закон за статута на артиста и защитата на авторските права.
Още: Евтим Милошев освободи директора на Национален фонд "Култура" Нели Неделчева
Хартата е внесена от седем организации, представляващи различни направления на културния сектор: Обсерватория по икономика на културата, Българска музикална асоциация, Сдружение "Независим културен сектор", Асоциация за свободен театър, Асоциация на сценографите в България, Сдружение "Фабриката за идеи", Регионален център за съвременни изкуства "Топлоцентрала". Инициатор на Хартата е д-р Диана Андреева-Попйорданова от Обсерваторията по икономика на културата.
Снимка: Независим културен сектор
Огромното постижение е, че Хартата получи единодушната подкрепа на представителите на всички парламентарни партии в комисията! Признание, че поставените цели са надпартийна кауза, която успя да обедини политическите сили в усилията им за развитието на един от най-неглижираните през последните години сектори в България.
Обсъждането и единодушното приемане на Хартата се състояха в присъствието на министъра на културата г-н Милошев. Очакваме от него, като представител на изпълнителната власт, да поеме ясна и конкретна отговорност за незабавното прилагане на заложените в Хартата приоритети. Документът не бива да остане просто добро намерение, а трябва да се превърне в практически пътеводител за спешни управленски решения, конкретни мерки с ясни срокове и измерими резултати. Постигнатият безпрецедентен надпартиен консенсус дава необходимата политическа основа за действие и не оставя оправдание за по-нататъшно отлагане на належащите реформи.
Това е изключително важен момент, защото създава предпоставки за приемственост в културните политики, независимо от политическите промени и мандатите на отделните правителства. Хартата е значимо постижение на обединените усилия на гражданските организации, професионалните общности и представителите на законодателната власт.
Културата не е периферия. Културата трябва да е национален приоритет!
