Коментар №1 на седмицата: Богът на силиконките

Те са неразличими една от друга. Но всяка от тях се възприема за уникална. Законите не са предназначени за тяхно ползване. Те са за глупаците и за мизерниците. Въобще за хората без ринопластика. Да бъдат "Мис Силикон" е голямото постижение в живота им. Но и да не станат, достатъчно е да са подгласнички. Да се появят където трябва, да се позавъртят с когото трябва. И всички други глаголи, които бих изброил, за да не напиша най-ключовият, от който зависи успеха им.    

Карат с повече от 200, на кокаин, но това не е проблем. Вие може да сте скандализирани, те не. До една твърдят, че "само Господ може да ги съди". Но техният Господ не е точно онзи, а друг. Това е Богът на силиконките. Той е всеблаг, всеопрощаващ, много мил и живее на небето в Дубай. От там хвърля златен прашец върху нашето момиче, а то се отблагодарява като се цупи по-малко и сияе. Богът на силиконките винаги стои от опаката страна на камерата на телефона. Той не се показва никога и витае в пространството: в това отношение прилича на истинския Бог. В свободното си време работи като автор на съдържание за Инстаграм. Работата е проста - снима собствената си сексуална инвестиция на различни места по целия свят. В някакъв момент може да бъде сменен и нашето момиче да си назначи нов. Но и то може да бъде сменено, защото пък годините си текат и то остарява. Надпреварата между парите и младостта е сурова, когато става дума за трофей. 

Татуировките на нашето момиче говорят вместо него. Ако случайно не забележите, че то настоява да бъде възприемана като луксозен къс месо, за всеки случай се е обозначило като такова с допълнително старание. Гърдите са поддържани от татуировка на нещо, което прилича на свещник. Другаде - друг артефакт. Ръката е изрисувана с ръкав от надписи, които на редки езици удостоверяват, че става дума за специален човек. Банални изречения - но на суахили и санскрит. Древността говори през този човек, който никога не е смятал сериозно, че нещо би могло да съществува извън него. 

Най-важното обаче е погледът. Погледът тъне в невежество за нещастията на света.

Така е гледал Буда преди да излезе от двореца и да види че бедността, смъртта, болката и страданието са изпълнили дните на хората. Или пък да не прекаляваме с метафорите. Така гледа човек на наркотици. 

Красотата й няма да спаси нито света, нито онзи нещастник, който някой ден ще има лошия късмет да се озове на една и съща магистрала с нея. Това е красота, която предразполага към злополуки. Тя обявява света на физиката, света на морала и света на закона за излишни, защото са съвпаднали с нейния. А той не търпи ограничения и километражи.  Както и ограничени хора, които не разбират, че една уникална личност трябва да се движи с уникална скорост. Навсякъде тя ще пристигне преди вас. Защото има закрила, която вие нямате.

Той е всеблаг, всеопрощаващ, много мил и живее на небето в Дубай.

Автор: Райко Байчев