Коментар №1 на седмицата: Караоке с Пеевски за напреднали

Може би ще трябва да създадем специална рубрика, която да следи всекидневните изяви на Пеевски, официалният говорител на сегашното правителство, кабинет, който сглоби най-презряната фигура от протеста на 2013-та с най-презряната от този на 2020-та (ще го изтъкваме максимално често), описвайки това като "компромис". Това е много сериозна злоупотреба с думата "компромис"; дума, която все пак предполага взаимен отказ от различни приоритети в името на общото благо, но не и възцаряване на двете фигури, които корумпираха самото общо благо десет и повече години. 

За параметрите на тази обща картина вече говорихме тук, а сега можем само да се занимаем с едни комедийни детайли. Те са в следната посока: депутати от властта и опозицията се обвиняват кой в по-голяма степен не можел гък да каже на Пеевски.

Ще попаднете например на подмятания, в които Тошко Йорданов подробно описва ситуации, в които, според самия Йорданов, Делян Пеевски директно командва премиера Николай Денков, обяснява му какво да прави, повишава му тон и въобще най-бабаитски действа от негово име, когато прецени, че е необходимо. Възможно е. Ще попаднете и на други подобни видеа обаче: в тях депутати от властта подиграват тези от опозицията за това как в конфликтна ситуация пред Пеевски си замълчавали и си отивали със скимтене в ъгъла, от който никога няма да излязат. Пак е възможно. 

Комичното в този случай бие на очи, когато погледнем като странични наблюдатели тези прехвърлящи си обвиненията един към друг смели държавни мъже. Склонен съм да повярвам, че и власт и опозиция говорят верни неща, защото и двете страни имат интерес да изтъкват срещуположните прояви на слабост. Но ние все пак няма как да стигнем пък до въпроса, който ни интересува не просто като граждани, а като граждани, протестирали над 100 дни срещу този човек. А именно: за това ли беше всичко, няма ли кой да се опъне на Пеевски? Помните ли например прословутата снимка на депутата от ДБ Владислав Панев с Пеевски, която вбеси избирателите му, та трябваше да се обяснява, че цялото нещо е направено един вид с чувство за хумор? Или друг скъп момент: как Христо Иванов говореше за Слави Трифонов и "Дългата ръка на ДПС" при положение, че в момента на къс повод Пеевски действа в парламента от негово име, а Атанасов намери една безоблачна и неутрална дефиниция, с която да покрие срама, че най-големият олигарх на прехода ще пише Конституцията на страната, наричайки го просто..."юрист"? 

При опозицията нещата обаче са пак твърде съмнителни. Факт, е че тя при всеки удобен моменти изтъква фундаменталното безумие на сглобка, в чиито център стои този човек и дори я крепи, изглежда, както Атлас. Но не съм видял и нито една проява на мъжество и атака срещу самия Пеевски, директно. В крайна сметка ако той е лицето на властта, а той е, няма нищо по-естествено опозицията, освен да подиграва онези, които допуснаха подобна конфигурация, да се изправи и срещу самия него. На такъв риск обаче никой не иска да се подложи. 

А иначе за парламентарните репортери, които търпяха години наред да бъдат подминавани от този човек в парламента, който не пропускаше да ги разбута без да обели дума, идвайки веднъж на 20 месеца, само когато има вот на недоверие; за сегашната им готовност безропотно да го изслушват всеки път и да не го питат за трансформацията от човек, който не даваше пет стотинки за обществения интерес, а сега прави всичко възможно да ги използва като инструмент, понеже са му необходими в създаването на онзи сговорчив имидж, с който му се струва, че ще отърве кожата по закона "Магнитски" - за това няма да кажа нищо. 

Автор: Райко Байчев