Коментар №2 на седмицата: Лайфстайл траур с маникюри, коргита и други работи

Смъртта на кралицата се превръща в тема вече дни наред. И действително бурното на места несъгласие срещу отразяването на нейния житейски край изглеждаше неправдоподобно. Оказа се възтрудно да се обясни, че историческа фигура от нейния ранг, с подобна продължителност на управлението, цялостна значимост за превратния XX век, не са достатъчна причина за медиен интерес. А напротив, убеждаваха ни различни политически, и не само, фигури, става дума не просто за чуждопоклонничество, а за цялостен пропаганден модел, който да ни англосанксонционира, евроатлантизира, във всеки удобен момент. А какъв по-удобен от този. 

Тъкмо вече се бях съгласил с онези, които защитават правото и основанията на медиите да правят това, което преценят за разумно, когато неразумното изплува на повърхността. И не ще и дума, е не конспиративно, но ужасно глупаво - (винаги преди конспирацията, подозирам глупостта).

В една телевизия темата бе: маникюрът на кралицата. Какъв е, как се поддържа, как се прави и прочие. На друго място попаднах на друго - хороскопът на кралицата. Как астрологията й вещаела работите, които са й се случили - дълголетието, силната воля, управлението. На трето място за разговор бе поканен специалист по коргита - той обясняваше какви са невероятните предимства в характера на коргитата и защо въобще са свръхневероятни, свръхинтелегентни и пр. кученца.

Медиите можеха да се защитят от атаките с елементарният за разбиране и ясен аргумент: че Елизабет II е историческа фигура. Но някак си остана и впечатлението, че макар да знаят добре, че е, не държат да разкажат или коментират кой знае колко защо. Вместо това нещата се заплевиха с най-любимия плевел: тъпата лайфстайл журналистика, която не просто няма смисъл (наличието му рядко е критерий в телевизионния жанр, това е ясно), а защото безсмислието се провежда по много откачен и много инфантилен начин. Така например при сватбата на Уилям и Кейт,  години по-рано, нещата изпляскаха до такова ниво, че кралското семейство спря да изглежда като британското кралско семейство, а много повече като истинна и убедителна манифестация на нещо от приказките. В което много малко не достигаше на Кейт Мидълтън да заприлича на Пепеляшка и много малко не достигаше да се докладва, че Уилям в крайна сметка, на млади години, е минал през девет гори в десета и е заклал необщителен змей. По същият начин лайфстайл журналистиката инфантилизира всичко важно, което може да се каже за Елизабет II, до степен, в която се появи и уместно подозрение, популярно в социалните мрежи: че за всеки случай медиите ще чакат три дни след погребението, за да видят дали няма да възкръсне. Може би може да предположим, в подобен фантастичен сценарий, какъв би бил първия въпрос, който ще се зададе: как ли ще прегърне коргито?

Автор: Райко Байчев