Коментар №3 на седмицата: Последните и куриозни отмъстители на Дълбоката държава

Тежко на онази страна, която се нуждае от герои, гласи достатъчно известната мисъл на Брехт. Но и към нея може да прибавим от себе си едно допълнение - още по-лошо е, ако освен всичко, ги и няма. По въпроса кои са последните заявки за участие в изборите от нови играчи; играчи във всеки смисъл на думата, двете имена на Гешев и Божков неминуемо идват на дневен ред. Преди 2-3 години българската политика леко се освежи с нови лица, а онези, които я освежиха, вече се вкиснаха. Биографиите на актуалните попълнения пък не говорят за друго, освен за това, че има един неписан и вездесъщ план Б за всеки загазил: да обяви, че ще прави партия. 

Такава прави Гешев, така ще действа Божков, а схемата вече изглежда позната - такъв тип хора искат да влязат в политиката, когато са се провалили да останат в нея. Парадокс тук няма - имам предвид, че години наред са били основополагащ фактор в олигархичния живот, или от страна на сенчестия бизнес, или от страна на задължителния за добрата му работа брокер на власт и влияние; били са въобще част от т.нар. "дълбока държава", възползвайки се от всички силови и корупционни възможности, които тя дава, но и стоейки извън официалните прожектори, разчитайки на "сламени" прикрития, каквито винаги се намират.

Няма бизнесмен, особено от типа "бизнесмен на прехода", който да не предпочита именно такъв тип участие в политиката, защото той не разбира политиката като нещо друго, освен като мощен инструмент за разпределяне на капитали, който през това време имитира някаква социална отговорност. 

Именно по тази причина обаче, видим ли че някой иска да влезе през парадния вход и особено ако това е човек, който години наред е бил кажи-речи дефиниция за олигарх, или пък нарицателно за корумпиран главен прокурор, тогава, без дори да сме чели новините, трябва да ни е ясно, че нещата му не са се получили, както е очаквал.

Понеже ДБ и ПП вече не могат да говорят за това, че ще отстраняват Бойко Борисов, изпирайки го (макар че кой знае, и това очаквам, предвид абсурдисткия привкус там), тази политическа ниша е свободна отново и се заема бързо и лесно; в природата, както и в природата на българската политика, такъв тип празно място не остава. Тук иронията е разбира се в това, че единият най-общо го е подкупвал и му се е отчитал, тоест, по самите негови твърдения е бил интегрална част от модела ГЕРБ и обръча от фирми, плащайки "такса спокойствие". А другият пред очите на всички го пазеше от всичко най-лошо, каквото може да му се случи, докато на него самия не се случи най-лошото: да се превърне в разменна монета в името на възшироката коалиция. И ето, че щом са отстранени от схемата на дълбоката държава, двамата нови играчи ще имитират загриженост за държавата. Те трябва да съобщят на българския народ, че отмъщението, което търсят, съвпада с недоволството, което народът изпитва, и да се предложат за наемници, готови да свършат мръсната работа, която никой не иска да свърши (най-малкото те самите в предишното им амплоа), но вече в ролята на политици. Как да не се зарадва човек на такова преображение? Как да не приветства с блеснал поглед новите политически играчи? Преходът може да се разкаже така: изританите от дълбоката държава внезапно проявяват загриженост за държавата. Освен объркващ, на този разказ, изглежда, липсва и най-важното: край.

Автор: Райко Байчев