Коментар №3 на седмицата: След всеки 3 март идва четвърти, г-н президент

Понякога ми се струва, че управниците си оставят мозъците някъде в дъното на килера у дома, преди да влязат във властта. Липсата на мисъл в последните години е впечатляваща, но от 2-3 месеца насам почти всички държавни мъже се държат като почти стопроцентово лоботомирани.

Какъв здрав смисъл има в това да се запъваш за национален празник да бъде определен точно 3 март? Историците, които се разнежват от тази дата, са само русофилски настроените. Тях ги разбираме - Матушката не дава да се откъснем от стогодишната ѝ прегръдка, а и те се чувстват уютно само в нея.

Но президентът? Още с първите си изказвания по темата си навлече гнева на онази част от обществото, която не желае национален празник да е дата, отнела от България земи, населени с българи и поставила страната ни в руската орбита на влияние. Тогава с основание имаше упреци към президента, че не се държи като обединителна нацията, а по-скоро като разделител.

И с какво 24 май е по-лош? С това, че празнуваме азбуката, която ние сме им дали - на руснаците, естествено, които днес претендират за великата заслуга еди-колко си милиона да пишат на кирилица.

Милионите може и да са си техни, но кирилицата си е наша.

Радев е зажумял пред този факт и си преследва идеята да си стоим под крилото на голямата квачка.

Да, ама не. Другите отдавна се разбягаха. И обществото трябва да знае, че точно заради руснаците една част от славянството отказва да ползва кирилица - не иска да има нищо общо с културните особености на Русия. Ние като автори не можем да се откажем, това си е наше достояние и Чичо Иван отлично знае това.

Неслучайно Путин се избъзика преди време, уж случайно и погрешка, че тази азбука била възникнала в македонските земи. На което най-много се смяха гърците, естествено. Впрочем, те и само те могат да имат нещо против нашите претенции за авторство, но не проявяват такива.

Хитрите византийци са ни оставили да си се гордеем с азбуката, защото на тях тя не им върши никаква работа. А на нас ни дава повод да се караме с последните си "освободители", които макар и най-краткотрайно да са ни владяли, най-сериозен ущърб са ни нанесли. Само вижте картата на Санстефанска България, прочетете малко за Съединението и продължавайте да си обичате Путин.

Заигравката на Румен Радев с 3 март е ненавременна, както и идеята за референдум по темата. Всичко друго ни е на шест, та и референдум за 3 март! Добре известно е, че референдумите у нас се ползват като политическо средство - както за създаване и увеличаване на влияние, така и за неговото измерване. И сигурно екипът на бъдещото движение иска да преброи колко са русофилите спрямо българофилите у нас. Именно това е същността на противопоставянето между 3 март и 24 май.

Държавният глава сигурно харесва тази дата, защото е една от малкото, на които може да се изпъчи и да хвали Русия. Нещо, което нито на 24 май, нито на 6 септември, нито на 22 септември може да направи.

Ние го разбираме, но нека и той да разбере - играе си с търпението на хората. Ако до момента е набрал някакви позитиви, колкото и ефимерни да са те, с гръм и трясък ще ги загуби, ако посегне на 24 май. Това е единствената дата, която ни обединява, колкото и да ни разединява сегашният президент.

Добре би било и да помни, че след Трети март идва четвърти. След възторзите, свързвани с Русия, идват въпросите, които хората си задават - и за империята, и за интересите ѝ, и за влиянието на тези интереси върху историята на България. И върху настоящето, което искаме да е европейско, а не азиатско.

Автор: Стефан Стефанов