Най-разпространената легенда в нашия фолклор, която е свързана с Андон и с Атанас е, че това са двама близнаци от една страна и от друга страна – това са двамата братя ковачи. Това каза за Иглика Мишкова, етнолог от Института по етнология и фолклористика в етнографски музей към БАН, в интервю за Агенция „Фокус” за народните традиции и обичаи на Антоновден и Атанасовден.
Още: Прогноза за времето - 8 август 2025 г. (петък)
Още: Ракетите "Javelin", с които Украйна поразява Русия: Кога да очакваме доставките им в България?
„Легендата разказва, че във времето, когато не са съществували ковашките клещи двамата братя работели в ковачницата и тъй като желязото вече прегаряло в пещта, свети Атанас бръкнал в огъня, хванал желязото с голи ръце и след това като видял кучето, което стояло в близост до огъня със свити предни лапи, решил да измайстори клещите по подобие на крачетата на кучето“, каза Мишкова. Тя добави, че от тези времена съществува практиката двамата светци, двамата братя близнаци да бъдат приемани като покровители на ковашкия занаят.
„Не напразно на този ден ковашките еснафи дават кръвна жертва – колят животно в чест на патрона си и организират големи трапези“, обясни тя.
„Принципно в основата на всички тези вярвания, че братята са покровители на ковачите са залегнали цяла поредица от езически представи за небесните ковачи и боговете“, добави етнологът. По думите й на тези дни се смята, че земята започва да се обръща към лятото и да се затопля.
Още: 3500 само за месец: Пожарите в България рязко се увеличават
За да могат да се предпазят хората от чумата и съответно да я омилостивят правят специални содени питки, които са намазани с мед. Понеже чумата е страшен бич за нашите предци, те се опасяват дори да споменат нейното име. Поради това те я наричат „лелята“ и този ден е популярен много често, като Лелинден, допълни д-р Иглика Мишкова.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Двойно повече студенти участваха в бизнес академиите на Kaufland през учебната 2024/25 година
Още: Български военен контингент замина за Косово като част от войските на НАТО
Тя обясни, че се приготвят питки, намазани с мед, като в някои региони на страната една от тези питки се поставя на тавана специално наречена за лелята – чумата.
„Другата питка с мед съответно се раздава на домашните, съседите, като много често тези специално медените питки задължително са били надупчени или със стрък сушен босилек, или с вилица, или с вретено“, каза още етнологът. По думите ѝ, правейки подобни дупки върху питката се вярва, че децата ще бъдат предпазени от шарка.
