Опитът на "Възраждане" да прокара решение за прекратяване на 10-годишното споразумение между България и Украйна се провали още преди да стигне до гласуване. Причината – липса на кворум, след като ключови парламентарни групи не се регистрираха в залата и на практика блокираха процедурата.
Малко преди 15 часа, след поискана проверка от ПП-ДБ, се оказа, че в залата има едва 92 депутати. Последва втори опит за регистрация, но и той се провали – този път със 91 народни представители. Така заседанието бе прекратено от председателстващия Костадин Ангелов.
На практика отсъствието на депутати от ГЕРБ, ПП-ДБ, "ДПС - Ново начало" и АПС обезсмисли вота и спря предложението на "Възраждане", въпреки че дебатът вече беше започнал. Паралелно с това пропадна и искано от БСП изслушване за цените на горивата.
Дебатът
Стигна се обаче до бурни спорове в залата, които бързо излязоха извън рамките на конкретната тема и придобиха откровено предизборен характер. От "Възраждане" атакуваха споразумението като "срамно" и "тайно подписано", а лидерът на партията Костадин Костадинов заяви, че документът създава дългосрочни ангажименти без санкция на парламента и засяга националната сигурност.
Критики дойдоха и от БСП. Габриел Вълков определи действията на служебния кабинет като "политическа безотговорност" и предупреди, че се поемат тежки ангажименти с дългосрочни финансови и геополитически последици. По думите му подобни решения не могат да бъдат вземани от правителство без парламентарен мандат.
От своя страна представители на ГЕРБ заявиха, че проблемът не е толкова в съдържанието на споразумението, колкото в начина, по който е подписано. Бившият външен министър Георг Георгиев обвини служебния премиер Андрей Гюров, че е действал без необходимата легитимност и е поел ангажименти, които могат да се окажат политически несъстоятелни след края на мандата му.
Допълнително напрежение внесе и спорът между партиите за двойните стандарти в оценката на международни ангажименти, като взаимните обвинения между "Възраждане" и ПП-ДБ прераснаха в директни политически атаки.
Споразумението
Самото споразумение, подписано на 30 март в Киев от Андрей Гюров и украинския президент Володимир Зеленски, предвижда задълбочено сътрудничество в отбранителната индустрия, включително съвместно производство на въоръжение и дронове, разминиране в Черно море, развитие на енергийна инфраструктура и участие на български компании във възстановяването на Украйна.
Документът има дълга и противоречива предистория. Още през 2024 г. служебният премиер Димитър Главчев отказа да го подпише без изрична подкрепа от парламента, а редовното правителство на Росен Желязков така и не придвижи темата. Подписването му от кабинета "Гюров" отвори нов политически фронт, който бързо се пренесе и в пленарната зала.
